Читать «Кристал» онлайн - страница 83

- Хъм. Интересно. Заличителя? - попита Сол тихичко.

- Предполагам. Не е естествено. Изглежда е способна да пренарежда съзнанието така, както й е угодно на нея.

- Това би обяснило целия план.

- Насам - Роботът Джийвс се отправи към една изящна двойна врата. Той бутна вратите и вътре се разкри красива, старинна всекидневна, огромна камина, където бумтеше огън, и розови кресла и канапета. Нищо от обстановката не задържа вниманието ни, защото в стаята бяха всички хора, за които бяхме дошли.

- Ди! О, боже, добре ли си? - възкликнах аз и се втурнах към сестра ми Тя отпиваше шампанско от една чаша и сякаш отвличането изобщо не й се бе отразило. Не бях виждала старомодната рокля, с която беше облечена, а и изражението на лицето й ми беше чуждо.

- Извинете, познаваме ли се? - Даймънд остави чашата си, изправи се и ми подаде ръка, сякаш бяхме случайни познати. - О, боже, не си спомням името ви. Сигурно съм пийнала повечко. - Тя погледна към чашата и направи печална гримаса, приканвайки ме да стана част от шегата.

- Даймънд - аз съм. Кристал. Сестра ти.

- Не ставайте глупава - аз съм най-младата в семейството. Мама и татко са били твърде стари, за да имат още едно дете. Разбира се, татко никога не би признал, че мама е прекалено стара за каквото и да е -той я обича сляпо. Много мило, на тяхната възраст. - Тя отпи нова глътка, а ръката й затрепери, сякаш тялото й знаеше нещо, което мозъкът й беше забравил.

- Но татко е... - Оставих последните две думи да заглъхнат, защото знаех, че са безполезни. Часовникът на съзнанието й беше променен и тя, изглежда, не знаеше за смъртта на баща ни, нито за моето съществуване. Надникнах в ума й и видях, че просто ме нямаше там. Всичко, което беше докоснало връзката й с Трейс, беше изтрито, но тъй като аз съм била там от самото начало, аз бях напълно заличена от картината. Спомените за мен бяха запечатани като ядрени отпадъци, залети с тонове цимент, за да не могат да заразят другите спомени. Но не само тя не си спомняше нищо. Феникс и Скай гледаха към мен с възпитан интерес; Карла се взираше в огъня, без да забележи, че съпругът й беше влязъл. С големи крачки той отиде при нея и я вдигна от креслото.

- Карла, спри това начаса! - Той приближи лицето си до нейното. - Чуй ме - намери ме в главата си, в сърцето си! Аз съм, Сол!

- Мили боже! Какво прави този човек? - възкликна Даймънд и като ме остави, завтече се към огнището. - Той луд ли е? Оставете я на мира!

- Сол? Сол чий? - попита Карла с помътнели очи. Тя изглеждаше като дрогирана - искаше ми се нещата да бяха толкова прости, но от състоянието на картината в съзнанието й разбрах, че тя е била подложена на същата заличителна обработка както иконома, както всички тук. Но тъй като тя беше прекарала почти целия си живот със своята сродна душа, у нея бяха останали ужасяващо малко спомени.

Дребничката фигура, облечена в черно, се надигна от креслото от другата страна на камината.

- Харесва ли ти отмъщението ми, Бенедикт? - попита тя с горчиво ликуване. Сол пусна Карла и нежно я сложи да седне на стола. Той се бореше с толкова силни емоции, че не бе в състояние да отговори.