Читать «Кристал» онлайн - страница 84

- Както виждаш, всички сродни души бяха, как да кажа? Изгубени? - продължи контесата.

- Нищо не може да разруши връзката между сродните души - рече той с нисък глас. - Нищо.

- Нищо, освен мен. - Контесата насочи вниманието си към мен. - А, Кристал! Върна се по-бързо, отколкото предвиждах. Учудена съм, че те виждам тук тази вечер. Очаквах да откриеш къде съм отвела момичетата най-рано, о, утре. Моите поздравления. Подцених те. Това, че нямаш дарба, ме накара да си помисля, че ти липсва и интелигентност.

- Защо сте причинили това на сестра ми? - Преглътнах. В гърлото ми беше заседнала буца. - Какво зло ви е сторила тя? Какво зло съм ви сторила аз?

- Нищо. За нещастие, и вие бяхте въвлечени в това. Нали разбираш, мила, за да се заличи връзката между сродните души, трябва да се влезе толкова надълбоко, че почти всичко друго се изтрива с нея. Не е останало много в хубавите им главички. Не страдат, просто са... - тя развя кокалестите си пръсти, докато търсеше думата - отнесени.

Отказвах да приема това, но на първо място трябваше да си ги вземем обратно.

- В такъв случай, отмъщението ви е доведено до край. Може ли да си ги приберем у дома?

Тя наклони глава на една страна, сякаш не ме беше чула добре.

- Забравяш сина ми. Искам да ми го върнат и тогава ще можете да ги получите.

- И ако направим, каквото искате от нас, ще върнете ли съзнанието им така, както е било? - попитах я.

- Ще трябва да те излъжа, ако кажа, че мога да го направя. Не. Мислех, че е справедливо да отнема нещо на семейство Бенедикт, както и те отнеха честта на дома ми. Обществената вреда, която ми нанесоха, беше прекалено голяма, за да може всичко да се върне, както е било.

Сол подаде ръка на Карла.

- В такъв случай, ние си тръгваме. Хайде, Карла - момчетата те чакат край портата.

- Момчетата ли? - Карла потръпна и се отдръпна от подадената й ръка.

- Твоите синове. Нашите синове. Скай, Феникс, вие също. Тръгваме си. Айвс и Зед имат нужда от вас.

- Какви необичайни имена. - Феникс се приближи и му се усмихна с вдигната глава. - Смешен сте. Защо плачете? - Тя отри сълзите от лицето му. Скай му предложи кърпичка.

- Не се тревожете, господин. хъм. Извинете, как се казвахте? Все едно. Тук се забавляваме отлично. Не бива да плачете.

Контесата се усмихна на гостите си.

Някоя от вас иска ли да си тръгне с господин Бенедикт и това момиче тук?

Четирите жени ни погледнаха, сякаш бяхме смътно любопитни експонати в музей.

- И защо бихме поискали да си тръгнем с тях? - попита Даймънд.

На вратата се появи икономът с по един бодигард от всяка страна, сякаш бе успял да чуе как Сол обмисля шансовете си да метне Карла на рамото си и да се измъкне с нея.

Контесата махна към изхода.

- Благодаря много, че се отбихте да ме посетите. Ще очаквам да се свържете с мен за сина ми, нали така?

Сол не отвърна. Той се завъртя на пети и излезе, като мина право през тримата мъже на вратата.