Читать «Кристал» онлайн - страница 33

- Не го намесвай в спора. Не е честно.

- Струва ми се, че си спомням, че на заминаване от Денвър някой ми обеща да отиде на лекар.

- Е, промених си мнението. Приеми го.

- Ще ми позволиш ли тогава да погледна по-отблизо? - Той пристъпи към мен, но аз избегнах допира му.

- Е, съгласен ли си, че Стив Хю е най-великият актьор на своето поколение, или не? Аз лично съм негов голям фен Надявам се да го срещнем на снимачната площадка.

- Добър опит да смениш темата, но с мен този номер няма да мине. Нали видя как се бори Роко с онази златна лента в магазина. Е, това съм аз, когато става дума за нечие здраве. - Той се усмихна широко, като се надяваше, че ще оценя самоиронията му. Но аз не бях в настроение за обаянието му.

- Не съм дете. Животът си е мой - мога сама да взимам решенията си.

- Да, виждам, че всичко се развива много добре за теб.

Сякаш краката ми се подкосиха. Хав често се шегуваше, но никога не беше проявявал жестокост. Извърнах поглед встрани, преди да е видял, че ме разстрои.

- Ще го повторя: животът си е мой. Ако искам да го опропастя, решението за това си е мое.

Той въздъхна, протегна ръка, а после я отпусна, защото видя, че се дръпнах.

- Извинявай, не биваше да го казвам, но просто ме подлудяваш.

- Значи аз съм виновна, задето ти се държиш грубо, така ли? Сега всичко ми е ясно. Нищожният ми живот тук просто не стига на изключителното семейство Бенедикт, нито дори на моето собствено. Всички ме презирате, защото не съм амбициозна и целеустремена като вас.

Не е вярно!

- Вярно е! - отвърнах аз като ехо със същата интонация. - Може би съжаляваш за думите си, но поне сега наистина знам какво мислиш под блясъка на очарователните ти, но измамни думи, които пръскаш върху всеки срещнат. Ти си като една вербална водна струя.

- Кристал, исках просто да кажа, че трябва повече да се грижиш за себе си.

Забързах крачка и го оставих назад, докато той отново ме настигна.

- Съжалявам, наистина съжалявам.

- Млъквай, Хав. Не искам да разговарям с теб.

- Сладкишче...

- Не съм ти сладкишче, нито красавица, нито нещо друго! Дори не съм истински савант, така че изпарявай се от живота ми!

Той вдигна ръце.

- Добре, добре, разбрах. Извинявай, че се бях загрижил за теб.

Бутнах портата на двора.

- Хайде, Роко, да намерим вечерята ти.

Дори Даймънд усети, че между нас с Хав не всичко е наред, при все че бе погълната от сродната си душа. Двамата с Трейс понесоха на плещите си бремето на разговора по време на вечерята, докато накрая положението стана неловко за всички ни. Бях се зарадвала да я видя, но начинът, по който гледаше Трейс през масата и му говореше с очи, ми подсказваше, че вече не ми принадлежи, а може би и никога не ми е принадлежала.

- Е, Кристал, как върви новата работа? - попита ме любезно Трейс, след като ни разказа историята за едно свое разследване на неотдавнашна финансова измама. Дарбата му позволила да проследи откъде тръгвало всичко и така ги отвела право до вратата на виновника, който се бил заел със старомодното престъпление да си печата сам пари.