Читать «Кристал» онлайн - страница 32

- Arrivederci, Хав! - Ключалката щракна зад нас и кепенците се затвориха.

- Удивително е да работиш тук. - Хав тръгна в погрешна посока. Аз и Роко потеглихме към къщи и бигълът загледа печално през рамо, докато Хав разбра, че не вървим с него.

Сигурен съм, че дойдохме оттук - рече ми той, като ме настигна и посочи другата страна на моста.

- Възможно е, но има по-бърз начин да се върнем. Последвай ме.

През първите ми месеци във Венеция, талантът ми се оказа полезен, защото улиците тук бяха объркани като в заплетена мрежа. Но дори той не помагаше с неочакваните задънени улички или пък с онези, които свършваха при някой канал и така не позволяваха на човек да продължи по права линия. Само познаването на града решаваше този проблем. Много улички тук са толкова тесни, че хората трябва да се движат в нишка, но на картите са нарисувани като главни улици. На туристите можеше да им бъде простено, че се колебаеха, преди да поемат по някоя пътека, която във всеки друг град би ги отвела в нечия задна градина или до кофите за боклук. Бях доволна, че можех да покажа пред Хав познанията си и внимателно подбирах пътя си без нито една грешка, докато накрая излязохме на Моста на Академията, най -южният от трите над Големия канал.

Поспряхме на върха, за да се насладим на гледката. След като повече от година вече живеех във Венеция, продължавах да спирам тук и да си напомням, че този невероятен град бе станал мой дом.

- Това място е необикновено. - Хав се надвеси от парапета, загледан в говдолите, натоварени с японски туристи, които минаваха отдолу. Застанах до него. Обичах гледката на църквата „Санта Мария дела Салюте“ - онази, до която тичах всеки ден. Беше кацнала в края на Големия канал като дебела питанка. Венеция беше водоравен град, с дълги, ниски острови и лъкатушни речни канали, но тук гледката подчертаваше вертикалното - високите дворци, които се издигаха направо от нефритенозелените води, коловете, за които връзват говдолите, червено-бели като захарни пръчици, дървените отломки, довлечени в тинята в лагуната. Винаги съм си мислила, че от гледката ще се получи добра основа за абстрактен печат върху текстил - цветовете и линиите на Венеция едва загатнати. Някой път трябва да скицирам пейзажа и да го покажа на синьората.

- Е, как мина прегледът при лекаря? - Хав почукваше неспокойно по парапета.

- Никак. Не е минал. - Дръпнах Роко от една паднала фунийка сладолед и тръгнах да се спускам по другата страна на моста. - Чувствам се добре.

- Красавице, ти можеш да накараш едно момче да предприеме драстични мерки.

Този път подминах галеното обръщение. С помощта на Лили и синьора Кариера си бях променила мнението по въпроса.

- Че какво можеш да направиш? Тялото си е мое.

- Мога да кажа на сестра ти.

- И къде отиде поверителността между лекар и пациент? Може и да имаш шесто чувство като Спайдърмен, както сам го нарече, но то върви в комплект с отговорност - гледала съм филма.

Роко, ухапи я! Някой трябва да я вразуми.

Бигълът надигна глава към Хав, учуден, че чува името си.