Читать «Кристал» онлайн - страница 3

Келнерът - самото въплъщение на учтивостта - най-сетне се обърна да поиска и моето мнение.

- Десертът хареса ли ви?

- Да, беше страхотен. - Усмихнах му се, но вниманието му вече беше скочило обратно на сестра ми Той се оттегли доволен, а погледът му се задържа само върху Даймънд. Не го винях - бях наследила забележителния външен вид на фараоните, с грамаден нос и ясно изразени вежди, само че без красотата им, а на всичкото отгоре лицето ми беше обрамчено от лъвската грива от рода на баща ми Наследствените черти у савантите обикновено бяха доста оплетени и ние не правехме изключение. Майката на баща ми е била венецианка с косите, характерни за италианците от севера - изобилие от буйни къдрици в цдлата гама цветове от землистокафяво до изсветляло от слънцето русо. Понякога този тип коса се среща у старите майстори, но моята не беше гладка и вълниста като у Мадоната, а приличаше на развълнувано море от ситни къдрици. В компанията на сестра ми винаги се чувствах като шугава лъвица до една пригладена, изтънчена писана.

Магнитът за туристите, „Хард рок кафе“, се пълнеше със студенти и пътешественици, шумът се усили, а безбройните поръчки теглеха нашия келнер ту в една посока, ту в друга. Погледът ми беше привлечен от една стъклена витрина, която според надписа помещаваше автентично яке с военна кройка, принадлежало на Майкъл Джексън Забавлявах се с причудливата илюзия на отражението ми, от която изглеждах така, сякаш главата ми се подава от врата ми Отново се прозинах. За какво говорехме? А, да.

- Значи искаш от мен да работя за синьора Кариера, така ли? Та това ще е робски труд. - Познавах добре шивачката на костюми, която живееше в апартамента под нас във Венеция - често разхождах кучето й, когато тя беше заета. Беше приятна съседка, но като шеф щеше да е придирчива. Изтръпнах, щом си помислих как ли щеше да започне да се разпорежда с времето ми.

Даймънд побутна десерта встрани.

- Крайно неприятно ми е да гледам как си пилееш живота.

- И на мен ми е крайно неприятно да пилеем пари Дай насам чинията. Чийзкейкът горчи.

- Моля?

- Страхотен е, това искам да кажа.

Сестра ми въздъхна и премълча, че с моите метър и осемдесет почти трябва да внимавам с килограмите. Не че съм била дебела, но - чакайте, как ми казваше? - о, да, в сравнение с останалите ми сестри, благословени със среден размер, аз съм била амазонка . Не давах пукната пара. Кого съм тръгнала да впечатлявам? Момчета не ме канеха на срещи, защото бях по-висока от тях и те се бояха да не станат за посмешище. Най-дружеският прякор от всички, които бях изтърпяла в пансиона в Англия, беше „Бобеното стъбло“.

- Кристал, не си мисли, че не разбирам. Загубата на татко преди изпитите през последната ти година в училище беше ужасна - говореше Даймънд нежно.

Набодох на вилицата ново парче и го лапнах въпреки болката, която ми причиниха думите й. „Ужасна“ много бегло описваше емоционалното опустошение, което бях преживяла. В нашето семейство баща ми беше единственият ми поклонник и винаги заставаше на моя страна, когато ме сравняваха в мой ущърб с шестимата ми по-големи братя и сестри. Височината ми го забавляваше и при всяка възможност ме наричаше „малкото ми момиче“, въпреки че щом застанехме един до друг, можех да видя плешивото му теме, опасано с къдрици. Какво чудно имаше, че така ефектно изгърмях на изпитите. Заедно с него, смъртта му ми отне и най- хубавата част от мен самата.