Читать «Кристал» онлайн - страница 2
Джос Стърлинг
Да бе, друг път. Оставете я какви ги приказва. На всички ни беше ясно, че тя беше необикновена. За разлика от мен. На тези екскурзии и обиколки аз бях просто носачът на Даймънд.
- И аз не знам още какво ще правя. Може би ще обиколя по магазините. - Остъргах и последните следи от шоколадовата заливка в чинията, а с остриетата на вилицата нарисувах завихрен водовъртеж. -Трябва да си купя нови дънки, а Денвър ми прилича на отлично място за изгодни сделки и много по -евтино, отколкото у дома. Поне за това ме биваше - умеех да пазарувам.
Заради лекомислените ми планове лицето на Даймънд доби загрижено изражение и чувствителните й кафяви очи се изпълниха с безпокойство. Последваха сестринските й напътствия - просто не можеше да се стърпи, макар че и двете бяхме толкова капнали, че клюмахме на масата.
- Кристал, нали разбираш, надявах се, че ще използваш следващите ден-два и сериозно ще се замислиш за бъдещето си. Подбрах цяла купчина с брошури на различни училища, така че да можеш отново да се явиш на изпитите. В хотела са, в куфара ми
Свих рамене. Не ми се говореше за бъдещето, не и докато все още усещах приятния вкус на шоколада.
- Ако пък не искаш отново да държиш изпитите, тогава защо не помислиш да изучиш някой занаят? Винаги си обичала модата и дизайна. Може да попитаме синьора Кариера дали ще има нужда от още един чифт ръце покрай карнавала. Ще ти бъде от изключителна полза да научиш как за кратко време се шият толкова много различни костюми. Знам със сигурност, че точно сега синьората е претрупана с работа, защото шие и облеклата за голяма холивудска продукция, която ще снимат във Венеция идния месец.
Думите й прозвучаха интригуващо, но тогава се появи жизнерадостният келнер и с театрален жест напълни отново чашите ни с кафе. Сигурно и той „отмаряше“, преди отново да се хване на работа - точно като мен. Макар че да си призная, на деветнайсет кариерата ми още стоеше на площадката за излитане.
- Хареса ли ви вечерята, дами? - попита той, впил поглед в сестра ми с надеждата за трошивд похвала. Виждах, че вече е хлътнал до уши в Даймънд, както ставаше с повечето притежатели на Y хромозомата.
- Благодаря, всичко беше прекрасно. - Тя го дари с една от най-топлите си усмивки и когато вдигна поглед, тъмната й коса се люшна едва. Подстригана спретнато на черта, Даймънд имаше чертите и прическата на Клеопатра, изиграна от Елизабет Тейлър. Но тъй като майка ни беше египтянка, приликата й с кралицата беше истинска. Баща ни бил британски дипломат, назначен в Кайро, където се влюбил в мама, взел я за жена и набързо я отвлякъл със себе си. Може да се каже, че сме едно истинско интернационално семейство - двете с Даймънд живеем във Венеция, горе-долу на средата на пътя между корените ни в гористите графства около Лондон и прашните брегове на Нил. Нямах усещането за силна национална принадлежност. Италия не беше родната ми страна - просто живеех там. Кой знае, чувството, че бях без корени, може би беше още една част от неудовлетвореността ми от мен самата.