Читать «Кристал» онлайн - страница 6

За себе си не тая много надежди - ако моят двойник съществува, той ще бъде или удивително надарен, така че да компенсира недостатъците ми, а това би ме обрекло на живот в неговата сянка, или ще притежава същите хилави способности като мен и ще бъде толкова слаб, че едва ще се разпознаем. Всеки път, когато установявам телепатична връзка, това води до сериозни странични ефекти. А савантите можеха да кажат дали са намерили половинката си само след като умовете им се срещнат. Гадна работа да си на мое място! В повечето случаи. Но аз добре знаех какви са слабостите ми, затова гледах да избягвам компанията на другите саванти, та може би идеята да се захвана с шиене на костюми не беше толкова лоша.

Даймънд оправи сметката и ние се приготвихме да си вървим. Денвър се намираше на километър и половина надморска височина и есенните вечери там бяха хладни, затова се позабавихме, докато се закопчаем догоре, докато се увием в шаловете и наденем ръкавиците. Излязохме на улицата и за кратко се объркахме накъде да тръгнем в непознатия град.

- Тук въздухът е толкова разреден. - Даймънд надзърна между небостъргачите към звездното небе. -Във Венеция винаги можеш да различиш какво вдишваш.

- Защото въздухът на морското равнище винаги е влажен или смърди на отводнителни канали Струва ми се, че ако поживеем още малко там, ще ни пораснат хриле и ципи между пръстите. - Хванах я под ръка и я поведох към хотела. Беше само на няколко преки оттук и не беше трудно да се ориентирам по мястото, на което бях тикнала куфара си. Беше необичайно да вървим в каньона от извисили се нагоре сгради, глазирани с анонимни стъкла, защото бяхме свикнали с натруфените, криволичещи и ронливи венециански улички.

Даймънд ме последва без въпроси, защото знаеше, че притежавам инстинктите на пощенски гълъб.

- А ти откъде знаеш, че вече не са ми пораснали ципи на краката? Аз живея в апартамента на баба много преди теб.

Засмях се тихичко.

- Кълна се, Nonna* имаше ципи. Като истинска потомствена венецианка тя беше наполовина русалка.

- Денвър е толкова по-различен от морето. - Даймънд се завъртя на място полузамаяна от изтощението. - Странно, но в този град се чувствам като у дома си, сякаш част от мен вечно е чакала да дойда тук.

- Даймънд! - системата ми за предупреждения закъсня само с миг. От тъмната уличка в пролуката между магазините със спуснатите кепенци излязоха трима мъже и отрязаха пътя ни за отстъпление. Мернах някакви черни качулки, лица, покрити до средата с шалове, призрачни ножове - злодеите на всеки град.