Читать «Кристал» онлайн - страница 139

Алберто слезе до стълбите да ни отвори

- Ако обичате, последвайте ме. Не знаехме дали ще се върнете.

- Обещах ви и ето ме тук.

За първи път поглеждах на дневна светлина зад стените на оградата. Къщата беше в по -окаян вид, отколкото очаквах. Рамките на прозорците отчаяно се нуждаеха от боя; нагоре по стените пълзяха цепнатини и съвсем подхождаха на жената в нея.

- Как е контесата?

Не е добре, синьорина. Болна е. Няма да ни безпокои.

Преведох сведенията на Хав.

- Мислиш ли, че съм я наранила в стълкновението между умовете ни?

Хав се въздържа да ми напомни, че тя беше започнала нападението и сама си е виновна.

- Ще я погледна, ако ми позволи.

Прислугата се беше събрала в просторната кухня на имението - шестима мъже, като се почнеше от Алберто и се стигнеше до лодкаря. Те бяха братя и братовчеди и всички бяха близки на първия враг, Миноти Отне ми известно време да им разкажа коя съм и защо бях дошла. За щастие, във вцепененото състояние на умовете им реакциите им бяха мълчаливи - никой не изпадна в ярост, никой не се втурна към спалнята на конгесата, за да си отмъсти. Преобладаваше настроението на тъга и недоумение защо някой би им причинявал това години наред.

Сега вече знаех как да подхвана мисловния й заглушител, за да го разплета. Помолих мъжете от прислугата да използват дарбите си, за да ми помогнат да изкарам на бял свят истинските им самоличности от подредбата на контесата. Но за мен това беше нова територия, тъй като нямаше сродни души, които да завършат процеса.

Алберто, когото бяха избрали за свой говорител, се изправи пред мъжете.

- Знаете ли какво ще преживеем?

Поклатих глава.

- Предполагам, че ще е страшно. Вие сте свикнали да бъдете държани в определени граници в начина ви на мислене. Няма да предприема нищо, ако предпочитате да останете така, както сте.

- Никой от нас не желае това. Обсъдихме го вече и приемаме риска.

- Добре, хайде да опитаме.

Беше по-просто, отколкото си го представях. За да изкорени връзката у Даймънд, Карла, Скай и Феникс с техните сродни души, контесата беше проявила жестокост. Колкото до мъжете тук, тях тя просто ги е приспивала с леки допири на силата си, като е подгъвала изскачащите връзки обратно в схемата и ги е подрязвала като плета в градината. Когато свърших и с последния, не се наложи Хав да облекчава дори главоболието ми.

- Как се чувствате? - попитах ги. Промяната не беше така внезапна, по-скоро приличаше на постепенно пробуждане.

Алберто седеше в едно кресло до старото кухненско огнище.

- Чувствам се объркан. - Той се смръщи като човек, надушил лоша миризма. - И ядосан.

Даймънд пристъпи напред и прояви дарбата си.

- От дълги години вие служите вярно на една много тъжна, възрастна дама. Можете да мислите с гордост върху отличната ви служебна характеристика, дори това да ви е било наложено насила. Сега можете да изберете нов живот.

- Не трябва ли да я накараме да си плати за онова, което ни е сторила? - попита лодкарят.

- Струва ми се, синьор - възрази Даймънд, - че от деня, в който баща ви е отнел живота на съпруга й, тя не е спряла да плаща тежка дан. Какво добро би донесло отмъщението, освен да продължи враждата между семействата ви, която не е трябвало да започва?