Читать «Кристал» онлайн - страница 137

- Колко любовници са седели тук? А, как мислиш? - попита той и посочи с ръка площада с потъналия вход към базиликата, Двореца на Дожите и редиците от чакащи гондоли, които подскачаха в залива.

- Прекалено много. Има опасност да се превърнем в клише.

- Аз нямам нищо против. А ти?

- Ни най-малко.

Той взе студената ми ръка в топлата си длан

- Братята ти се безпокоят, че ще скалъпим обединен фронт и ще обърнем срещу тях закачките си.

- Плана си го бива.

- Но аз те проумях, Хав Бенедикт!

Той изви вежди.

- Толкова ли е просто да ме прозре човек?

- Лесно е за твоята сродна душа. Създал си за себе си роля в семейството на шут, но колкото и да е странно ти..

Той се усмихна.

Мен ли наричаш странен?

- Щом мислиш, че ти пасва... но както казвах, колкото и да е странно, ти си един от най-задълбочените мислители, а също и най-състрадателният. Използваш хумора както Даймънд използва миротворчеството, за да намалиш напрежението, да излекуваш, ако можеш.

Веселостта се стопи от лицето му, за да отстъпи място на нещо, което приличаше на болезнена ранимост.

- Може и да е така. Не съм мислил много за това. Но аз друго не мога да правя.

- Но така можеш да прекалиш с шегите.

- Искаш да кажеш, че не съм съвършен ли? - той не звучеше обиден, а облекчен.

- Точно. Понякога комедията спира и хората разбират, че си раним като всеки друг с по-сериозен нрав. Няма да ти е лесно да бъдеш моята сродна душа, нали?

Той стисна ръката ми

- В известен смисъл това е най-лесното нещо, естествено като дишането, но не бих казал, че да гледам как страдаш е най- приятното изживяване, не.

- Знам. Но е хубаво, че съм свързана с лечител, нали? Изглежда ми правилно. Имам нужда от теб, за да бъда човекът, който трябва да бъда и да използвам дарбата си пълноценно.

- Щастлив съм, че мога да ти служа.

- Но аз не искам да се чувстваш, сякаш си част от някакъв антураж около мен, като Стив и неговия секретар и охранителите му. Точно така се чувствах аз, когато пътувах с Даймънд. Това трябва да бъде шоуто на Хав и Кристал, а не само на Кристал.

Той ме побутна с рамо.

- Много мило, че се тревожиш за това, но наистина ли мислиш, че егото ми толкова лесно може да бъде стъпкано?

Всъщност като се позамисля .

- Ами, не.

- Сладкишче, бих обърнал към теб прожектора с голямо удоволствие, но щом се включи, не се учудвай, ако скоча и потанцувам сам малко степ.

Веселите крачета.

- Ти го каза. Хайде, свърших с тежките мисли, реших проблема за момента, сега е време да се връщаме.

- Трейс приготвя лазанята на Nonna.

- Леле! Това трябва да се види.

- Беше си сложил малката й престилка.

Хав ускори крачка.

- Имаш ли фотоапарат?

На следващия ден семейството ми пристигна в пълен състав. Не бях ги виждала заедно на едно място от погребението на баща ми и бях забравила колко невероятни бяха, когато не са покрусени от тежестта на тъгата. Питър, любимият от братята ми, голям красавец, с късо подстригана кестенява коса и големи зелени очи, ме стисна здраво в прегръдката си и ме завъртя в кръг, веднага щом мина през митницата на летището. Той огледа предпазливо Хав, после реши, че сигурно е добряк, щом съм толкова щастлива с него, и му подаде ръка да се здрависат. Още тогава разбрах, че ще се сприятелят. Останалите от братята и сестрите ми бяха прекалено заети да се оправят с децата, за да подложат Хав на изтезания. Топаз беше особено решена да го възхвалява, когато той омая малката й дъщеричка, която отказваше да се качи във водното такси, като й направи смешни физиономии, докато тя склони с охота.