Читать «Кристал» онлайн - страница 135
Джос Стърлинг
- Хм! Този глупав мъж тук трябваше да внимава повече! - Тя погледна към Сол, а очите й светнаха от дългите години любов към него.
Сол взе ръката й
- Съжаляваме, скъпа. Никой от нас не е искал да изложи Кристал на опасност.
- Е, какво - напълно ли си възстановена? - попитах я.
- Не съвсем.
- О! - започнах да се тревожа, че нещо се е объркало.
Сол ми се усмихна дяволито.
- По-добре сме отвсякога. След като едва не изгубихме връзката си, и двамата осъзнахме какви късметлии сме заедно. Затова реших, че е време за втория ни меден месец. Когато мине сватбата, ние ще останем тук. Няма да ви кажа в кой хотел ще отседнем - пълно уединение - той целуна ръка на жена си, -двамата възрастни влюбени, сами най- накрая.
Карла сбърчи нос.
- Сол Бенедикт, аз на гондола няма да се кача! - явно дискусията по въпроса вече беше започнала. -Цените са възмутителни!
Сол потупа упоритата брадичка на жена си.
Госпожо Бенедикт, вие, несъмнено, се държите възмутително! Обещахте да се подчинявате.
- Това беше преди трийсет години! Преди сватбените церемонии да догонят модерните времена.
- Е, аз ще ви държа отговорна за това обещание. Говдола за двама под лунната светлина с шампанско и рози.
За клетва за подчинение това не звучеше никак зле.
- О, добре. Щом ще се суетиш толкова. Предполагам, че ще мога да се кача. Но само този път.
Сънят беше успял да ме възстанови почти напълно и когато Карла и Сол излязоха, аз станах. Сега апартаментът беше по-празен от сутринта: Стив и Лили се бяха прибрали в хотела си и бяха повели по -голямата част от репортерите със себе си. Айвс, Феникс, Сол и Карла се бяха върнали обратно в „Калцина“. Зед и Скай бяха останали и сега разговаряха с Уил, а Скай беше седнала на коленете на Зед, сякаш нищо нямаше да ги раздели отново така лесно. Виктор и Уриел играеха карти на кухненската маса. Трейс изглеждаше много мил по престилка, докато режеше зеленчуци с хирургическа точност.
- Знаеш ли, в ресторанта отсреща правят страхотна лазаня за вкъщи - подхвърлих аз, когато излязох от стаята.
- Чуй я само какво говори! - въздъхна Трейс.
Даймънд мина край него.
- Не й обръщай внимание. Ние използваме рецептата на Nonna. Няма по-хубаво от домашно приготвената храна.
Аз изскочих зад нея и казах беззвучно „лъжкиня! “
Трейс се удържа да не се разсмее.
- Можеш да се обзаложиш на това, скъпа!
Даймънд го целуна по бузата.
Обърнах се към другите и усетих, че бяха на път да започнат да ми благодарят, затова ги пресякох още в началото.
- Някой знае ли къде е отишъл Хав?
Уриел прибра ръката, която тъкмо беше спечелил.
- Искаше да остане на спокойствие. Така каза. Да го питам ли къде е?
Навлякох си якето и ботушите.
- Няма нужда. - Потупах се по челото. - Ще използвам пощенския гълъб тук.
- Добре ли си, че излизаш? - попита У ил. - Имаше много лош вид, когато припадна.
Предположих, че съм приличала на нещо, което е излязло от филм на ужасите.
- Добре съм.
- Отиде прекалено далеч. Втори път не бива да поемаш същия риск.
- Каза момчето, което беше простреляно.
Уил се засмя.
- Вече знам защо съдбата те е свързала с Хав. Вие ще се чепкате един с друг безпощадно.