Читать «Смърт във Виена» онлайн - страница 9
Даниъл Силва
— Казах им, че тези уплътнения няма да издържат — обади се Габриел. — Беше само прахосване на пари.
Киара рязко вдигна очи. Косата й бе тъмна и къдрава, само тук-там се открояваха кестеняви кичурчета. Прихваната леко с шнола на тила, тя се разстилаше буйно по раменете й. Очите й бяха с цвят на карамел, изпъстрени със златисти точици. Те обаче променяха цвета си според настроението й.
— Не стой там като идиот. Ела тук и ми помогни.
— Нали не очакваш мъж с моя талант…
Мократа бяла кърпа, запратена с изненадваща сила и точност, го цапардоса в гърдите. Габриел я изстиска над една кофа и коленичи до жената.
— Имало е бомбена експлозия във Виена — прошепна Киара, долепила устни до шията му. — Той е тук. Иска Да те види.
* * *
Водите на прилива се плискаха във входната врата на къщата за явки и когато Габриел я отвори, водата нахлу в мраморния коридор. Той огледа щетите, после уморено се заизкачва по стълбите след Киара. Всекидневната тънеше в мрак. Един старец стоеше до напръскания от дъжда прозорец, който гледаше към канала, неподвижен като персонаж от фреските на Белини. Носеше черен официален костюм и сребриста вратовръзка. Плешивото му теме имаше формата на малко поле, а лицето му, силно загоряло и набраздено, изглеждаше като издялано от пустинна скала. Габриел отиде до него. Старият мъж не го поздрави. Вместо това продължи да съзерцава смръщено покачващата се вода с изражение на безнадеждност. Сякаш бе свидетел на Великия потоп, който идваше да погълне всички човешки пороци. Габриел знаеше, че Ари Шамрон щеше да го извести за смърт. Смъртта ги бе събрала в началото и тя оставаше основата на тяхната връзка.
3. Венеция
В коридорите и заседателните зали на израелските разузнавателни служби Ари Шамрон бе легенда. Наистина той представляваше самото разузнаване от плът и кръв. Бе прониквал в кралски дворове, задигал тайни на тирани и убивал враговете на Израел — понякога с голи ръце. Събитието, което го издигна до неподозирани висоти, се случи през една априлска вечер на 1960 година в бедняшко предградие, северно от Буенос Айрес. Тогава бе изскочил от задната седалка на автомобил, залавяйки самия Адолф Айхман.
През септември 1972 година министър-председателката Голда Мейер му бе наредила да открие и унищожи палестинските терористи, отговорни за смъртта на единадесет израелски спортисти по време на Олимпийските игри в Мюнхен. Габриел — тогава многообещаващ студент в Художествената академия „Бетсал’ел“ в Йерусалим — неохотно се бе присъединил към рискованата мисия на Шамрон с подобаващото кодово име „Божи гняв“. В списъка на участниците в операцията, изготвен на иврит, Габриел бе
Кариерата на Шамрон не представляваше непрекъснат възход към голямата слава. Пътят му бе осеян с дълбоки долини и погрешни спускания в безплодни операции. Той си бе изградил репутацията на човек, който първо стреля, а едва по-късно се притеснява за последствията. Ексцентричният му характер бе едно от най-големите му предимства. Той всяваше страх както сред приятелите, така и сред враговете си. На някои политици им бе много трудно да понесат непредсказуемостта на Шамрон. Рабин често избягваше неговите телефонни обаждания, страхувайки се от новините, които можеше да чуе. Перес го смяташе за примитивен и го натири в Юдейската пустиня. Когато се основаваше Службата, Барак бе реабилитирал Шамрон с намерението да изправи курса на кораба.
