Читать «Смърт във Виена» онлайн - страница 11

— Кои точно са Ислямска бойна група? — попита той.

Шамрон направи гримаса.

— Те са предимно второразредни изпълнители, които действат на територията на Франция и някои други европейски страни. Забавляват се, като поставят бомби в синагоги, оскверняват еврейски гробища и бият еврейски деца по улиците на Париж.

— Имаше ли някаква полезна информация в изказването им относно поемането на отговорност?

Шамрон поклати глава.

— Само обичайните глупости за положението на палестинците и унищожението на ционистите. Заплашват с постоянни атаки срещу еврейски цели в Европа, докато Палестина не бъде освободена.

— Офисът на Лавон беше същинска крепост. Как група, която обикновено използва коктейли „Молотов“ и самоделни пиратки от флакони с цветни спрейове, е успяла да постави бомба вътре?

Шамрон взе подадената му от Киара чашка.

— Австрийските полицаи още не са сигурни, но смятат, че може да е била скрита в компютъра, доставен в офиса по-рано същия ден.

— Нима вярваме, че Ислямска бойна група притежава уменията да постави бомба в компютър и да го вмъкне тайно в охранявана сграда във Виена?

Шамрон енергично разбърка захарта в кафето си и бавно поклати глава.

— Тогава кой го е направил?

— И аз бих искал да науча отговора на този въпрос.

Старецът свали сакото си и нави ръкавите на ризата си. Съобщението бе разчетено безпогрешно. Габриел отклони поглед от Шамрон, който го наблюдаваше с присвити очи, и си спомни последния път, когато старият мъж го бе изпратил във Виена. Беше през януари 1991 година. В Службата бяха научили, че един иракски разузнавач, действащ в града, планира организирането на серия от терористични атаки срещу израелски цели, които да съвпаднат с първата война в Персийския залив. Шамрон бе наредил на Габриел да наблюдава иракчанина и ако се наложи, да предприеме изпреварващи действия. Тъй като не бе склонен да изтърпи още една дълга раздяла със семейството си, Габриел бе взел със себе си жена си — Леа, и малкия си син — Дани. Макар че не го бе осъзнал, той беше попаднал в капан, заложен от палестинския терорист Тарик ал Хурани.

Потънал задълго в мислите си, Габриел най-накрая погледна към Шамрон.

— Забрави ли, че Виена е забранен град за мен?

Шамрон запали една от своите смърдящи турски цигари и постави изгорялата клечка в чинийката до кафената лъжичка. Вдигна очилата си на челото и скръсти ръце. Те все още бяха силни — стоманена броня под тънкия слой отпусната и загоряла от слънцето кожа. Такива бяха и пестниците му. Жестовете бяха същите, които Габриел бе виждал толкова много пъти. Шамрон безстрашният. Шамрон непоколебимият. Бе заел същата поза, когато изпращаше Габриел в Рим да убие за първи път. Той беше стар още тогава. В действителност Шамрон никога не бе имал истинска младост. Вместо да задиря момичетата на плажа в Нетания, той командваше поделение в Палмах, сражавайки се в първата битка на безкрайната израелска война. Младостта му бе открадната. На свой ред, той открадна тази на Габриел.