Читать «Смърт във Виена» онлайн - страница 7

— Buongiomo — изпя Тиеполо и дълбокият му глас отекна високо в централния купол. Той сграбчи реставраторската платформа с голямата си ръка и силно я разтресе. Марио Делвекио се надвеси отгоре като някой гаргойл.

— Едва не съсипа цялата ми сутрешна работа, Франческо.

— Ето защо използваме изолиращ лак. — Тиеполо вдигна бялата книжна торбичка, която държеше. — Cornetto?

— Хайде, качвай се.

Тиеполо сложи едрия си крак на първото стъпало на скелето и се повдигна нагоре. Реставраторът чу как алуминиевата конструкция изскърца под огромната му тежест. Тиеполо отвори книжната торбичка и я подаде на Марио, като преди това взе едно бадемово рогче и за себе си. Половината от него изчезна на една хапка. Реставраторът седна на ръба на платформата и провеси крака отстрани. Тиеполо застана пред фреската и внимателно заразглежда работата му.

— Ако не бях уверен, щях да си помисля, че старият Джовани се е промъкнал тук снощи и сам е направил ретуша.

— Това е идеята, Франческо.

— Да, но малцина имат дарбата да го правят толкова успешно. — Останалата част от рогчето изчезна в устата му. Той избърса с ръка пудрата захар от брадата си. — Кога ще бъде завършена?

— След три, може би четири месеца.

— От моята шефска гледна точка три месеца е по-добре от четири. Но да пази господ аз да пришпорвам великия Марио Делвекио! Някакви планове за пътуване?

Реставраторът погледна Тиеполо над рогчето си и бавно поклати глава. Преди година той бе принуден да каже на Франческо истинското си име и занимание. Италианецът бе запазил поверената тайна, като не бе разкрил информацията на никого, макар от време на време, когато останеха сами, да го молеше да говори на иврит — просто за да си напомни, че легендарният Марио Делвекио наистина е израелец от долината на Израил и се нарича Габриел Алон.

Внезапно пороен дъжд забарабани по покрива на църквата. От платформата, която се издигаше високо под купола, той звучеше като биене на барабан. Тиеполо вдигна умолително ръце към небето.

— Още една буря. Бог да ни е на помощ! Казват, че приливът може да достигне метър и половина. Още не съм изсъхнал от предишния. Обичам това място, но дори и аз не знам колко още мога да издържа.

Беше особено труден сезон със значително покачване на водата. Венеция бе заливана повече от петдесет пъти, а оставаха още три зимни месеца. Къщата на Габриел бе наводнявана толкова пъти, че той бе изнесъл всичко от приземния етаж и бе поставил непромокаеми уплътнения около вратите и прозорците.

— Ще си умреш във Венеция точно като Белини — каза той. — А аз ще те погреба под кипариса на свети Михаил в огромна гробница, подобаваща на човек с твоите постижения.

Тиеполо изглеждаше доволен от тази представа, макар да знаеше, като всеки съвременен венецианец, че най-вероятно щеше да му се наложи да изстрада унижението да бъде погребан на континента.

— Ами ти, Марио? Къде ще умреш?