Читать «Смърт във Виена» онлайн - страница 76

Шамрон бе прекъснат от Геула, която подаде глава в стаята и попита дали се нуждаят от още кафе. Съпругът й вдигна ръка. Тя разбра, че говорят по работа, и изчезна обратно в кухнята. Ари опря лакти на масата и се наведе напред.

— Ти със сигурност си подозирал, че тя е дала свидетелски показания. Защо твоето естествено любопитство не те отведе в „Яд Вашем“? — Тъй като думите му бяха посрещнати единствено с мълчание от Габриел, той сам си отговори на въпроса: — Защото, както всички деца на оцелели, ти винаги си внимавал да не смутиш крехкото емоционално състояние на майка си. Опасявал ли си се, че ако настояваш много упорито, може да я тласнеш към депресия, от която тя никога да не излезе? — Направи пауза. — Или е било, защото си се страхувал от това, което ще откриеш? Всъщност страхуваше ли се да узнаеш истината?

Габриел го погледна остро, но не отговори. Шамрон се загледа за момент в кафето си, преди да заговори отново:

— За да бъда честен с теб, Габриел, ще ти кажа, че когато прочетох свидетелските показания на майка ти, разбрах, че си идеален. Ти работиш за мен заради нея. Тя е била неспособна да те обича напълно. И как ли би могла? Страхувала се е да не те загуби. Всички, които някога е обичала, са й били отнети. Тя е загубила родителите си в лагера на смъртта, а момичетата, с които се е сприятелила в Биркенау, са били убити само защото не е изрекла думите, които щурмбанфюрерът от СС е искал да чуе.

— Щях да разбера, ако се бе опитала да ми разкаже.

Шамрон бавно поклати глава.

— Не, Габриел, никой не може истински да разбере. Вината, срамът. Майка ти е успяла да намери пътя си в този следвоенен свят, но в много отношения животът й е свършил в онази нощ край пътя в Полша. — Той удари с длан по масата достатъчно силно, за да изтракат останалите на нея съдове. — Е, какво ще правим? Ще тънем ли в самосъжаление, или ще продължим да работим и да търсим истината за Ерих Радек?

— Мисля, че знаеш отговора на този въпрос.

— Моше Ривлин смята ли, че е възможно Радек да е бил замесен в евакуацията на Аушвиц?

Габриел кимна утвърдително.

— До януари 1945 година работата по „Акция 1005“ е била до голяма степен приключила, тъй като всички завладени територии на изток са били отвоювани от съветските войски. Възможно е да е изпратен в Аушвиц, за да заличи следите от газовите камери и крематориума и да подготви евакуацията на останалите затворници. В крайна сметка те са били свидетели на престъплението.

— Знаем ли как тази отрепка е успяла да напусне Европа след войната?

Габриел му представи теорията на Ривлин, според която Радек се е възползвал от услугите на епископ Алоис Худал в Рим, тъй като е бил австрийски католик.

— Тогава защо не тръгнем по тази следа — попита Шамрон — и да видим дали тя отново отвежда до Австрия?