Читать «Смърт във Виена» онлайн - страница 49

Габриел не отвърна нищо.

Круц изгаси цигарата си.

— Опаковайте багажа си, Алон. Вие не искате да изпуснете самолета си.

Втора част

Залата на имената

12. Йерусалим

Светлините на летище „Бен Гурион“ пронизваха тъмнината над крайбрежната равнина. Габриел опря челото си на прозореца и се загледа в пистата, която постепенно изплуваше пред погледа му. Асфалтът блестеше като стъкло под нощния дъжд. Докато самолетът бавно спираше, той забеляза мъжа от булевард „Цар Саул“, скрит под чадър, да стои в долния край на стълбите. Мъжът се увери, че той е последният пътник, който слезе от самолета.

Двамата влязоха в терминала през специалния вход, използван само от висши държавни служители и високопоставени гости. Човекът от щабквартирата беше ученик на Лев — чиновник и технократ, — който се държеше отвисоко и смяташе, че оперативните агенти са просто слепи оръдия, които трябва да се манипулират от по-висши същества. Габриел направи крачка към него.

— Шефът иска да ви види.

— Сигурен съм, че е така, но не съм спал две денонощия и съм уморен.

— Шефа не го е грижа дали сте уморен. За кой, по дяволите, се мислите, Алон?

Габриел, дори и в светилището на летището „Бен Гурион“, не обичаше да използват истинското му име. Той се завъртя на пети. Мъжът от щабквартирата вдигна помирително ръце. Габриел продължи да върви. Щабният плъх прояви разум и не го последва.

Навън дъждът плющеше по паважа. Без съмнение работа на Лев. Габриел потърси убежище под козирката на таксиметровата стоянка и се замисли накъде да поеме. Той нямаше къща в Израел; Службата бе единственият му дом. Обикновено отсядаше в някоя тайна квартира или във вилата на Шамрон край Тивериадско море.

Едно черно пежо зави и влезе в кръговата отбивка. Под тежестта на бронята то се движеше ниско на здравите си амортисьори. Колата спря пред Габриел и бронираното задно стъкло се плъзна надолу. До Алон достигна острата и добре позната миризма на турски тютюн. След това видя ръката — с кафеникави петънца и изпъкнали сини вени, — която уморено го подкани да се скрие от дъжда.

* * *

Колата полетя напред още преди Габриел да е затворил вратата. Шамрон никога не можеше да стои спокойно. Той загаси цигарата си заради по-младия си спътник и спусна за няколко секунди прозорците, за да се проветри. Когато прозорците бяха отново затворени, Габриел му разказа за враждебното посрещане от страна на Лев. Първо заговори на Шамрон на английски, после, спомняйки си къде се намира, премина на иврит.

— Очевидно иска да си поговори с мен.

— Да, знам — отвърна Шамрон. — Той иска да види и мен.

— Как е научил за Виена?

— Изглежда, Манфред Круц „любезно“ се е обадил в посолството след твоето депортиране и е вдигнал скандал. Казаха ми, че не било приятно. Външният министър е бесен и целият висш ешелон на булевард „Цар Саул“ яростно иска да бъда наказан, както и ти.

— Какво могат да ми направят?

— Нищо, ето защо ти си моят идеален съучастник — затова, а и заради безспорните ти заложби, разбира се.