Читать «Смърт във Виена» онлайн - страница 50

Пежото излезе от района на летището и се включи в магистралата. Габриел се чудеше защо се насочиха към Йерусалим, но бе твърде изтощен, за да го е грижа. След малко се заизкачваха по склона на Юдейските хълмове. Скоро колата се изпълни с аромата на евкалипт и мокър бор. Габриел погледна през напръскания от дъжда прозорец и се опита да си спомни кога за последен път бе стъпвал в родината си. Беше, след като залови Тарик ал Хурани. Бе прекарал един месец в тайна квартира извън стените на Стария град, възстановявайки се от огнестрелна рана в гърдите. Това се бе случило преди повече от три години. Осъзна, че нишките, които го свързваха с това място, се бяха протрили. Запита се дали и той — като Франческо Тиеполо, щеше да умре във Венеция и да бъде подложен на унижението да бъде погребан на континента.

— Нещо ми подсказва, че Лев и външният министър ще ми бъдат малко по-малко ядосани, когато открият какво има в това. — Ари вдигна един плик. — Изглежда, си бил много зает по време на краткия ти престой във Виена. Кой е Лудвиг Фогел?

С подпряна на прозореца глава, Габриел разказа на Шамрон всичко, като започна със случайната си среща с Макс Клайн и завърши с напрегнатия си сблъсък с Манфред Круц в хотелската стая. Скоро Ари отново пушеше и въпреки че лицето му не можеше да се види ясно в сумрачната задна част на лимузината, старецът всъщност се усмихваше. Умберто Конти може и да бе направил от Габриел велик реставратор, но на него, Шамрон, се дължеше превъзходната му памет.

— Нищо чудно, че Круц е нямал търпение да те изгони от Виена — каза той. — Ислямска бойна група? — Засмя се иронично. — Колко удобно. Правителството приема поетата от тях отговорност и прикрива аферата като акт на ислямския тероризъм на австрийска територия. По този начин следата не стига до австрийците — или до Фогел и Мецлер, който е толкова близо до избирането му за канцлер.

— А какво ще кажеш за документите от държавния архив? Според тях Лудвиг Фогел е чист като сълза.

— Тогава защо е поставил бомба в офиса на Ели и е убил Макс Клайн?

— Ние не знаем дали е извършил което и да е от тях.

— Така е, но фактите определено подсказват, че съществува такава възможност. Може и да не успеем да го докажем в съда, но историята би продала огромен тираж вестници.

— Предлагаш да раздухаме скандал?

— Защо да не запалим огън под краката на Фогел и да видим как ще реагира той?

— Лоша идея — отвърна Габриел. — Спомняш ли си Валдхайм и разкритията за неговото нацистко минало? Те бяха отхвърлени като чужда агитация и намеса във вътрешните работи на Австрия. Обикновените граждани сплотиха редиците си около него, както и австрийските власти. Делото също повиши антисемитските настроения в страната. Раздухването на скандал е лоша идея, Ари.

— Тогава какво предлагаш да сторим?

— Макс Клайн беше убеден, че Лудвиг Фогел е есесовецът, извършил зверствата в Аушвиц. Според документите в държавния архив обаче, той е бил твърде млад, за да е този човек — освен това е служил във Вермахта, а не в СС. Но да приемем теоретично, че Макс е бил прав.