Читать «Смърт във Виена» онлайн - страница 47

Малко след пладне дойдоха двама санитари да приберат тялото. Детективът подаде на Габриел визитна картичка и му каза, че е свободен да си върви. Той излезе на улицата и зави зад ъгъла. В сенчестия пасаж се облегна на опушената тухлена стена и затвори очи. Самоубийство? Не, човекът, преживял ужасите на Аушвиц, не бе извършил самоубийство. Беше убит и Габриел не можеше да потисне чувството, че вината отчасти е негова. Беше глупаво да остави Клайн, без да му осигури защита.

Тръгна обратно към хотела си. Картините от случилото се изникваха пред очите му като фрагменти от незавършена рисунка: Ели Лавон в болничното му легло, Лудвиг Фогел в кафе „Централ“, полицаят в Залцкамергут, Макс Клайн — мъртъв, с найлонова торба на главата. Всеки инцидент беше като допълнителна тежест, добавена върху блюдото на везна. Наближаваше моментът везната да се наклони фатално и Габриел подозираше, че той ще бъде следващата жертва. Време беше да напусне Австрия, докато още можеше.

Влезе в хотела си и помоли служителя на рецепцията да приготви сметката му, след това се качи по стълбите до стаята си. Въпреки табелката „Не ме безпокойте!“, която висеше на дръжката, вратата му беше открехната и той дочу гласове, идващи отвътре. Побутна я леко с върха на пръстите си. Двама цивилни агенти тъкмо вдигаха матрака на леглото. Трети, очевидно техен началник, седеше пред бюрото и ги наблюдаваше, както отегчен запалянко спортно състезание. Щом видя Габриел да стои на вратата, той се изправи бавно и сложи ръце на кръста си. Последната тежест току-що бе поставена на везната.

— Добър ден, Алон — каза Манфред Круц.

11. Виена

— Ако обмисляте възможността за бягство, ще откриете, че всички изходи са блокирани, а един здравеняк в долния край на стълбите ще бъде доволен да ви укроти. — Тялото на Круц бе леко извърнато. Той изгледа предупредително Габриел и вдигна ръка в омиротворителен жест. — Няма нужда да си изпускаме нервите. Влезте и затворете вратата.

Гласът му си бе същият — тих и неестествено спокоен, като на погребален агент, помагащ на скърбящ роднина при избора на ковчег. Беше остарял за тези тринайсет години: натрупал повече бръчки около лукавата си уста и повече килограми на стройното тяло, а по елегантната кройка на дрехите му и арогантното поведение си личеше, че е повишен. Габриел задържа поглед върху черните очи на Круц. Усетил присъствието на друг човек зад гърба си, той прекрачи прага и затръшна вратата след себе си. Чу глух удар, последван от немска псувня. Круц отново вдигна ръка. Този път жестът беше заповед за Габриел да спре.

— Въоръжен ли сте?

Габриел отегчено поклати глава.

— Имате ли нещо против да се уверя лично в това? — попита Круц. — Спечелили сте си известна репутация.

Алон вдигна ръце. Полицаят, който бе стоял зад него в коридора, влезе в стаята и го претърси. Беше професионалист — започна от тила и завърши при глезените. Круц изглеждаше разочарован от резултата.