Читать «Смърт във Виена» онлайн - страница 51

— Това би означавало, че Лудвиг Фогел е някой друг.

— Точно така — отвърна Габриел. — Тогава нека открием кой в действителност е той.

— Как смяташ да го направим?

— Не съм сигурен — рече Габриел, — но нещата в този плик, попаднали в подходящи ръце, може да ни разкрият някои ценни улики.

Шамрон кимна замислено.

— Има един човек в „Яд Вашем“, с когото трябва да се видиш. Той може да ти помогне. Първото нещо, което ще направя на сутринта, е да уговоря среща.

— Има и още нещо, Ари. Трябва да измъкнем Ели от Виена.

— И аз така си мислех. — Той вдигна телефона на колата и натисна бутона за автоматично набиране. — Шамрон се обажда. Трябва да говоря с министър-председателя.

* * *

„Яд Вашем“, разположен на върха на хълма Херцел в западната част на Йерусалим, е официалният израелски мемориал, посветен на шестте милиона евреи, загинали в Шоа. Той е също и най-големият световен център за изследване и документиране на холокоста. Библиотеката му съдържа над ето хиляди тома — най-голямата и пълна колекция от литература за холокоста в света. В архивите му са събрани над петдесет и осем милиона страници оригинални документи, включващи хиляди свидетелски показания, написани собственоръчно, диктувани или записани на видеокасети, на оцелелите след Шоа в Израел и по целия свят.

Моше Ривлин го очакваше. Пълничък брадат учен, той говореше иврит с изразен бруклински акцент. Беше експерт не в областта на жертвите на Шоа, а на виновниците — немците, обслужвали смъртоносната нацистка машина, както и хилядите им помощници от други националности, които доброволно и ентусиазирано са вземали участие в унищожението на европейските евреи. Работеше като платен консултант към Отдела за специални разследвания към Министерството на правосъдието на САЩ, като събираше документални доказателства срещу обвинени нацистки военнопрестъпници и издирваше в Израел живи свидетели. Когато не се ровеше из архивите в „Яд Вашем“, Ривлин обикновено можеше да бъде намерен сред оцелелите — да търси някой, който си спомняше.

Той въведе Габриел в сградата на архива и го заведе в главната читалня. Тя беше изненадващо тясно помещение, ярко осветено от големи, простиращи се от пода до тавана прозорци, които гледаха към хълмовете на Западен Йерусалим. Двама учени седяха приведени над отворени книги, друг беше приковал поглед в екрана на устройство за четене на микрофилми. Когато Габриел предложи да отидат в някое по-усамотено местенце, Ривлин го отведе в малка странична стая и затвори дебелата стъклена врата. Предоставената от Габриел информация беше добре синтезирана, но достатъчно пълна, за да не липсва нищо съществено при превода й. Той показа на Ривлин всички материали, които беше събрал в Австрия: досието от държавния архив, снимката, ръчния часовник и пръстена. Когато му посочи надписа, гравиран от вътрешната страна на пръстена, Моше го прочете и рязко вдигна поглед.

— Изумително! — прошепна той.

— Какво означава това?

— Трябва да взема някои документи от архива. — Ривлин се изправи. — Ще отнеме малко време.