Читать «Смърт във Виена» онлайн - страница 42

Следващият звук беше звънът на австрийски телефон, последван от втори звън. Преди да иззвъни за трети път, някакъв мъж вдигна слушалката.

— Ало… ало… Кой е? Лудвиг, ти ли си? Кой е там?

Габриел протегна ръка и прекъсна връзката.

* * *

Изкачи главното стълбище. Колко ли време имаше, преди мъжът в другия край на линията да осъзнае грешката си? Колко бързо би могъл да събере своя отряд и да предприеме контраатака? Габриел почти можеше да чуе тиктакането на часовника.

На горния край на стълбището имаше прилично на алков фоайе, обзаведено като малък кът за почивка. До стола се издигаше купчина книги, а върху тях стоеше специална чаша за бренди. От двете страни на фоайето имаше по една врата, която водеше към съответната спалня. Габриел влезе в тази отдясно.

Таванът се спускаше под ъгъл, съобразен с наклона на покрива. На стените нямаше нищо освен голям кръст, който висеше над неоправеното легло. На електронния будилник върху нощното шкафче примигваше 12:00… 12:00… 12:00… Навита като змия, пред часовника лежеше черна молитвена броеница. В долния край на леглото, върху поставка, имаше телевизор. Габриел прокара пръста си, облечен в ръкавица, през екрана и остави тъмна диря върху прашасалата повърхност.

Нямаше дрешник, а само голям гардероб в стил Едуард VII. Габриел отвори вратата и освети с фенерчето вътрешността му: купчинки от прецизно сгънати пуловери, а на закачалката висяха сака, официални ризи и панталони. Издърпа чекмеджето. В него имаше тапицирана с филц кутия за бижута: потъмнели копчета за ръкавели, пръстени с гербове, стар ръчен часовник с напукана черна каишка. Той обърна часовника и разгледа задния му капак. На Ерих с обожание, Моника. Габриел взе единия от пръстените — масивен златен пръстен с герб, украсен с орел. От вътрешната страна на халката му беше гравирано: 1005, добра работа, Хайнрих. Той пусна часовника и пръстена в джоба си.

Излезе от спалнята и се поспря в малкото фоайе. Хвърли поглед през прозореца — на пътеката нямаше движение. Влезе във втората спалня. Въздухът бе натежал от добре познатия аромат на розово и лавандулово масло. Светъл мек килим покриваше пода, на леглото бе метнат пухен юрган на цветя. Едуардовият гардероб беше идентичен с този от първата стая, с тази разлика, че на вратите му имаше огледала. Вътре откри дамско облекло. Ренате Хофман му беше казала, че Фогел никога не се е женил. Тогава на кого принадлежаха тези дрехи?