Читать «Смърт във Виена» онлайн - страница 40

В осем часа отново беше зад волана на опела, като се отправи на изток, излезе от Залцбург и навлезе в сърцето на Залцкамергут. Снеговалежът се засили, докато пътят постепенно се изкачваше в планината. Мина през село, наречено Хоф, на южния бряг на езерото Фушълзее, а след още няколко километра стигна до езерото Волфгангзее. Градчето Санкт Волфганг, на което беше наречено, се намираше на противоположния му бряг. Успя да различи единствено тъмния шпил на Църквата на пилигримите. Габриел си спомни, че тя имаше една от най-прекрасните олтарни готически фрески в цяла Австрия.

В заспалото село Зихенбах зави надясно по тесен път, който се изкачваше стръмно по планинския склон. Селището остана далеч зад него. Край пътя се издигаха вили, чиито покриви бяха покрити със сняг, а от комините им се виеше пушек. От една от тях изскочи куче и залая по минаващата кола.

Габриел прекоси тесен мост, намали и спря. Пътят сякаш се бе предал от изтощение. Още по-тясна пътека, по която едва можеше да мине кола, се губеше в близката брезова гора. Трийсет метра по-нататък имаше порта. Габриел изгаси двигателя. Дълбоката тишина на гората беше потискаща.

Той извади електрическото фенерче от жабката и излезе от колата. Портата беше на височината на раменете му и изработена от старо дърво. Една табела предупреждаваше, че в имота от другата страна ловът и туристическите разходки са строго забранени и се наказват с глоба и затвор. Габриел стъпи на средната летва, прехвърли се над вратата и скочи върху пухкавия сняг от другата страна.

Включи фенерчето и освети пътеката. Тя се изкачваше по стръмен склон и завиваше надясно, губейки се зад стена от брези. Не се виждаха следи от стъпки и автомобилни гуми. Габриел угаси фенерчето и постоя за момент, докато очите му се приспособиха към тъмнината, после пое по пътеката.

След пет минути стигна до широка поляна. В горния й край, на около сто метра от него, се издигаше къщата — традиционна алпийска хижа, много голяма, с полегат покрив и стреха, която се издаваше доста над външните стени на постройката. Той спря за миг, ослушвайки се за някакъв знак, че приближаването му е било забелязано. Доволен, заобиколи поляната, като се придържаше към линията на дърветата. Цялата къща тънеше в мрак, не се виждаше никаква светлина във вътрешността, нито отвън. Нямаше и коли.

Габриел отново спря, чудейки се дали да извърши престъпление на австрийска земя, като проникне в къщата. Необитаемата хижа му даваше шанс да надзърне в живота на Фогел, шанс, който сигурно скоро нямаше да му се изпречи на пътя. Спомни си за един постоянно повтарящ се сън: Тициан иска да се консултира с него за реставрация, но Габриел продължава да отлага, защото безнадеждно е изостанал с графика и не може да намери време за срещата. Тициан е ужасно обиден и ядосано отменя предложението си. Сам пред безкрайно платно, Габриел реставрира без помощта на великия художник.