Читать «Смърт във Виена» онлайн - страница 41

Той тръгна през поляната. Поглед през рамо потвърди това, което вече знаеше — оставяше ясна диря от човешки стъпки, водещи от края на горичката към задната страна на къщата. Ако не завалеше отново, следите щяха да бъдат видими за всеки, който пожелаеше да ги забележи. Продължавай да вървиш. Тициан чака.

Стигна до задната страна на хижата. По дължината на външната стена бяха наредени накуп дърва за огрев. В края на купчината имаше врата. Габриел натисна дръжката. Беше заключено, разбира се. Той свали ръкавиците си и извади тънката метална пластинка, която обикновено носеше в портфейла си. Мушна я в ключалката и леко я раздвижи насам-натам, докато не усети, че механизмът поддаде. След това отключи и влезе.

* * *

Включи фенерчето и откри, че се намира в така нареченото мокро помещение. Три чифта гумени ботуши бяха строени до стената. На закачалката висеше шуба. Габриел претърси джобовете: няколко дребни монети, смачкана носна кърпичка, втвърдена от изсъхнали старчески храчки.

Той мина през една врата и се озова пред стълбище. Заизкачва се бързо с фенерчето в ръка, докато стигна до друга врата. Тази не беше заключена. Габриел я отвори. Скърцането на несмазаните панти отекна в тишината на обширната къща.

Озова се в кухненски килер, който изглеждаше като оплячкосан от отстъпваща армия. Рафтовете бяха почти празни и покрити с тънък слой прах. Обзавеждането на кухнята в съседство беше комбинация между модерна и традиционна мебел: изработени в Германия уреди от неръждаема стомана, чугунени тенджери, закачени над широко открито огнище. Той отвори хладилника: наполовина изпита бутилка с австрийско бяло вино, бучка сирене, позеленяло от мухъл, няколко буркана с престарели подправки.

Габриел премина през трапезарията и влезе в просторно помещение. Обиколи стаята с лъча на фенерчето и спря, когато светлината попадна върху старинно писалище. Имаше само едно чекмедже. Изметнато от студа, то здраво се бе заклещило. Той дръпна силно и едва не го изтръгна от плъзгачите. Освети вътрешността му: химикалки и моливи, ръждясали кламери, купчинка фирмени бланки на Търговска и инвестиционна корпорация „Дунавска равнина“, бланки и пликове за лична кореспонденция с щемпел Лудвиг Фогел.

Затвори чекмеджето и освети повърхността на писалището. В дървена табла за хартия имаше купчина книжа. Габриел ги прелисти: няколко лични писма, документи, които изглеждаха свързани с бизнес контактите на Фогел. Към някои от тях бяха прикачени бележки, всичките написани с един и същ тънък почерк. Взе документите, сгъна ги и ги мушна в джоба на якето си.

Телефонът беше оборудван с вграден телефонен секретар и дигитален дисплей. Часовникът показваше грешно време. Габриел вдигна капака и отдолу се показаха чифт миниатюрни касети. От опит знаеше, че телефонните секретари никога не изтриваха напълно лентите и често на тях оставаше много ценна информация, която бе леснодостъпна за техник с подходящо оборудване. Той извади касетите и ги пъхна в джоба си. След това затвори капака и натисна бутона за повторно набиране. Прозвуча сигнал, последван от неблагозвучната мелодия на устройството за автоматично набиране. Номерът се появи на дисплея: 5124124. Номер във Виена. Габриел го запамети.