Читать «Смърт във Виена» онлайн - страница 43

Габриел отиде до нощното шкафче. Върху дантелената покривчица лежеше Библия с кожена подвързия. Той я хвана за страничното гръбче и силно я разтърси. Една снимка изпадна от нея и се приземи на пода. Габриел я разгледа под светлината на фенерчето. На нея се виждаха жена, юноша и мъж на средна възраст, седнали върху одеяло насред алпийска ливада през лятото. Всички се усмихваха към фотоапарата. Жената бе прегърнала мъжа през рамо. Въпреки че бе направена преди трийсет или четиридесет години, ставаше ясно, че мъжът беше Лудвиг Фогел. А жената? На Ерих с обожание, Моника. Момчето, красиво и добре облечено, изглеждаше странно познато.

Чу шум отвън — приглушено бръмчене, и бързо отиде до прозореца. Дръпна леко пердето и видя между дърветата бавно да се изкачват светлините на двойка фарове.

* * *

Габриел мушна снимката в джоба си и заслиза припряно по стълбите. Голямото помещение бе залято от светлината на фаровете. Той мина оттам, откъдето бе дошъл — през кухнята, килера, по задните стълби, докато се озова отново в мокрото помещение. Вече чуваше стъпки по пода над него, някой беше влязъл в къщата. Отвори вратата и се измъкна навън, като затвори тихичко след себе си.

Заобиколи, докато излезе пред хижата, като се придържаше под сянката на стрехата. Автомобилът — спортна кола с двойно предаване — беше паркиран на няколко метра от портата. Фаровете бяха запалени, а вратата на шофьора — открехната. Габриел долови електронно писукане на аларма. Ключът стоеше все още на таблото. Той пропълзя до колата, извади го и го захвърли в мрака.

После пресече ливадата и се заспуска по планинския склон. Тежките ботуши и дебелият сняг правеха това един от кошмарите му. Студеният въздух дращеше гърлото му. Докато заобикаляше последния завой на пътеката, видя, че портата е отворена и един мъж стои до колата му, осветявайки я с фенерче през стъклото.

Габриел не се страхуваше от сблъсък с един човек. Обаче с двама едновременно беше друго нещо. Реши да действа дръзко, преди онзи горе в хижата да успее да слезе по склона. Извика на немски:

— Хей, вие! Какво правите с колата ми?

Мъжът се обърна и насочи светлината на фенерчето си към него. Не направи никакво движение, което да подскаже, че посяга за оръжие. Габриел продължи да тича, играейки ролята на обиден шофьор, на чиято кола е било посегнато. После извади фенерчето от джоба на якето си и замахна към лицето на мъжа.

Той вдигна ръка да се предпази и ударът бе поет от дебелото му яке. Габриел пусна фенерчето и го изрита силно в свивката на коляното. Мъжът изохка от болка и замахна мощно с юмрук. Габриел отскочи настрана, избягвайки го с лекота, като внимаваше да не стъпи накриво в снега. Противникът му беше едър, с петнайсетина сантиметра по-висок и поне двайсет килограма по-тежък от него. Ако нещата се влошаха и се стигнеше до борба, изходът нямаше да е сигурен.

Мъжът замахна още веднъж с юмрук — страничен външен удар, който се отплесна от брадата на Габриел. При това движение той загуби равновесие, като се наклони наляво, с насочена надолу дясна ръка. Габриел сграбчи ръката му и пристъпи напред. Опъна назад лакътя си и нанесе с него два удара по скулата на противника си, стараейки се да не засегне смъртоносната зона пред ухото. Мъжът се свлече на снега, зашеметен. За по-сигурно Габриел го удари още веднъж по главата с фенерчето и той изпадна в безсъзнание.