Читать «Търговска къща» онлайн - страница 99

— Така е, тай-пан, — каза Дайан, като че ли говореше на дете. — Как би могъл да съществува бизнес, ако не бъде защитаван? Естествено, ти си готов да платиш и плащаш, без да ти пука. Всеки дава h’eung yau в една или друга форма. — Нефритената й огърлица потракна, докато се наместваше на стола си. Очите й бяха тъмни, тъмни на фона на бялото й лице — нещо, което китайците високо ценяха. — А за сделката с Бартлет, тай-пан, как мислиш, ще стане ли?

Дънрос се загледа в нея. „Е-е, Дайан — каза си той, — уведомена си за всички по-важни подробности, които знае и Филип както за неговия, така и за моя бизнес. И повечето от тях са такива, че Филип ще завие от гняв, ако предполагаше, че са ти известни. Така че знаеш, че «Струан» може да се окаже в ужасно положение, ако не стане сделката с Бартлет. Но ако тръгне, нашите акции страхотно ще се покачат и отново ще бъдем богати — и ти ще бъдеш богата, ако се включиш навреме и купиш навреме. Да. А аз, за разлика от Филип, познавам хонконгските китайки, защото нямам в себе си нищо китайско. Знам, че вие сте най-бруталните жени на света, когато работата опре до пари. Или, може би най-практичните. Както и ти, Дайан. И съм сигурен, че сега трепериш от вълнение, колкото и да се мъчиш да се преструваш, че не е така. Защото Джон Чен не е твой син. И ако той бъде отстранен, двамата ти синове ще станат преки наследници и по-големият, Кевин, ще замести Филип. Затова ти се молиш така, както никога не си се молила, Джон да не се върне. Ти си очарована. Джон е отвлечен и вероятно убит, а ти се интересуваш повече от сделката с Бартлет“.

— Жените са толкова практични — каза той.

— В какъв смисъл, тай-пан? — попита тя и присви очи.

— Те гледат на нещата в перспектива.

— Понякога изобщо не мога да те разбера, тай-пан — отвърна тя и в гласа й прозвуча раздразнение. — Какво повече можем да направим сега за Джон Чен? Нищо. Направихме всичко възможно. Когато пристигне писмото за откупа, ще преговаряме, ще платим и всичко ще се оправи. А сделката с Бартлет е важна, много важна, много-много важна, каквото и да се случи, нали? Мо чинг, мо менг. Без пари няма живот.

— Точно така. — Погледът на Филип случайно попадна върху кутията и той потрепери. — Мисля, че при това положение, тай-пан, моля да ни извиниш тази вечер… но не мисля…

— Не, Филип — каза твърдо жена му. — Не. Трябва да отидем. Това е въпрос на престиж за цялата „Ноубъл хаус“. Няма да променяме програмата си. Колкото и да ни е трудно да го сторим, няма да я променяме.

— Добре, щом казваш.

„Да. Твърдо да — тя реши да облече съвсем друг тоалет, за да усили драматичния ефект от тяхното появяване. — Ще отидем довечера и целият Хонконг ще заговори за нас. Естествено ще вземем и Кевин. Може би той вече е наследник. Айейа! За кого трябва да се ожени синът ми? Време е да мисля за бъдещето. Двадесет и две е идеална възраст и аз трябва да преценя новото бъдеще, което се открива пред него. Да, съпруга. Но коя? Ако е наследник, трябва бързо да намеря най-подходящото момиче, преди някоя млада кобилка с горещи бедра и алчна майка да го е сторила. Айейа — тя пламна цялата — боговете забраняват това!“