Читать «Търговска къща» онлайн - страница 100

— Да.

„И двамата сте прави — помисли си Дънрос. — В момента не може да се направи нищо повече. Китайците са много мъдри и много практични. Затова мисли за важните неща — каза си той. — Нима можеш да намериш по-подходящ момент и по-подходящо място оттук и сега, за да започнеш изпълнението на плана, който обмисляш, откакто се запозна с Бартлет? Никога.“

— Слушай — той взе окончателно решение и погледна към вратата, която водеше към стаите на прислугата, за да се увери, че са сами. Сниши гласа си до заговорнически шепот, а Филип и жена му се наведоха, за да го чуват по-добре. — Преди обяд се срещнах с Бартлет на четири очи. Разбрахме се за сделката. Ще трябва да направя само някои дребни изменения, но официалното подписване на договора ще бъде следващия вторник. Двадесетте милиона са сигурни и още двадесет догодина.

Филип Чен засия.

— Поздравления.

— По-тихо, Филип — изсъска жена му, също толкова доволна. — Тези устати роби в кухнята имат уши, които чуват какво се говори на остров Ява. О, но това е грандиозна новина, тай-пан.

— Нито един външен човек не трябва да научи — каза меко Дънрос. — Днес следобед ще наредя на нашите брокери да започнат тайно да купуват акциите на „Струан“ — с всички пари, с които разполагаме. Вие направете същото. На малки пакети и наредете на всички ваши брокери и подставени лица — както обикновено.

— Да.

— Лично аз тази сутрин купих четиридесет хиляди.

— С колко ще се покачат акциите ни? — попита Дайан Чен. — Двойно.

— За колко време?

— До тридесет дни.

— Еееий — изкиска се — тя ликуващо. — Само като си помисля.

— Да — каза любезно Дънрос. — Помисли си! А вие двамата ще кажете само на най-близките си приятели, които никак не са малко, а те ще споделят също само с най-близките си, които са хиляди и ще купувате, купувате, защото това е свръхсекретна вътрешна информация, съвсем сигурна и без никакъв риск, което още повече ще ускори покачването на акциите. А това, че е само за вътрешна консумация, със сигурност ще се разчуе и ще се хванат още много хора, а официалното обявяване на сделката с „Пар-Кон“ ще даде финален тласък и другата седмица, ще обявя поглъщането на „Ейжън пропъртис“. И тогава всички в Хонконг ще започнат да купуват. Акциите ни ще скочат фантастично. А в подходящ момент, ще зарежа „Ейжън пропъртис“ и ще се насоча към истинската цел.

— Какво количество, тай-пан? — попита Филип Чен, а мозъкът му трескаво пресмяташе възможните печалби.

— Максималното. Но това не бива да излиза от семейството. Нашите акции ще сложат началото на покачването на цените.

Дайан се задъха:

— Ще има покачване на цените?

— Да. И ние ще бъдем начело. Моментът е назрял, всички в Хонконг са готови. Ние ще предоставим средствата и с един добре обмислен тласък ще създадем паника.

Настъпи дълга тишина. Дънрос наблюдаваше лицето й, на което се изписа алчност.

Пръстите й играеха с нефритените мъниста. Той погледна към Филип и разбра, че част от компрадорския му мозък мислеше за многото плащания, които той, Филип, бе приподписал от името на „Струан“ и които трябваше да бъдат изпълнени в срок от тринадесет до тридесет дни: 12 милиона щатски долара на „Тода шипинг индъстрис ъф Йокохама“ за двата големи товарни кораба, 6 800 000 долара на „Орлин интернешънъл Мърчънт бенк“ и 750 000 долара на Цу-ян, който беше решил един негов проблем. Но по-голямата част от мозъка му сигурно се занимаваше с двадесетте милиона на Бартлет и покачването на акциите — удвояването им, което той произволно бе прогнозирал.