Читать «Търговска къща» онлайн - страница 97

Филип предложи:

— Искаш ли чай или някакъв алкохол? Гладен ли си?

— Не, благодаря. Ще изчакам Брайън Куок и тръгвам. — Дънрос погледна кутията и ключовете. Беше ги виждал много пъти. — Липсва ключът от банковия сейф — каза той.

— Какъв ключ? — попита Дайан Чен.

— Джон винаги носеше ключ от банков сейф.

Тя не помръдна от стола си:

— А сега не е ли там?

— Не.

— Може би грешиш. За това, че винаги е бил в него.

Дънрос я погледна, после погледна и Филип Чен. „Е — помисли си той, — ако не са го взели престъпниците, са го взели Филип и Дайан. На тяхно място бих направил същото. Бог знае какво може да има в този сейф“.

— Може и да греша — каза спокойно той.

— Чай, тай-пан? — попита Дайан и той забеляза дълбоко в очите й сянка на усмивка.

— Да, мисля, че ще пия — беше сигурен, че те са взели ключа.

Тя стана, поръча на висок глас чая и отново седна. „Дано полицията побърза…“

Филип гледаше през прозореца към изсушената градина. „Дано завали.“

— Интересно, колко ли ще ни струва да си върнем Джон? — промърмори тя.

След пауза Дънрос каза:

— Има ли значение?

— Разбира се, че има — моментално отвърна Дайан.

— О, да — продължи като ехо Филип Чен. — 500 000 долара! Айейа, 500 000 долара — това е цяло състояние. Проклети триади! Е, щом искат пет, значи ще мога да ги убедя за 150 000. Слава Богу, не поискаха милион! — той вдигна вежди и лицето му придоби още по-пепеляв цвят. — Дю не ло мо на всички, които отвличат хора. Трябва да си получат заслуженото — до един.

— Да — продължи Дайан. — Гнусни триади. Полицията трябва да действа по-умно! По-твърдо и по-умно и по-добре да ни пази.

— Това вече не е справедливо — каза остро Дънрос. — В Хонконг от години не е имало отвличане, а в Сингапур се случва всеки месец! Престъпността тук е невероятно ниска — нашата полиция върши огромна работа — огромна.

— Хм, — изсумтя Дайан. — Всички са корумпирани. Защо стават полицаи, ако не, за да забогатеят? На нито един от тях нямам доверие… Колкото до отвличанията, хм, последното беше преди шест години. Отвлякоха моя трети братовчед, Фу Сан Сунг. Семейството му трябваше да плати 600 000 долара, за да си го върне жив и здрав… Това почти ги разори.

— Ха! — с присмех рече Филип Чен. — Да се разори Сунг пойната птичка? Невъзможно! — Сунг пойната птичка бе много богат шанхаец, корабен магнат, към петдесетте, с остър и прекалено дълъг нос за китаец. Наричаха го Пойната птичка, защото непрекъснато се стрелкаше от една танцова зала в друга, от цвете на цвете — в Сингапур, Банкок, Тайпей и Хонконг, бъркайки с лъжицата на своята мъжественост в безброй женски бурканчета с мед. Носеха се слухове, че не бил чак толкова мъжествен, защото обичал да прави френска любов.

— Ако не се лъжа, полицията върна по-голямата част от парите и вкара престъпниците зад решетките за двадесет години.

— Да, тай-пан, така беше. Но им бяха необходими много месеци. Освен това нямам нищо против да се обзаложа за това, че полицията знаеше повече, отколкото казваше.