Читать «Търговска къща» онлайн - страница 95

Докато вървеше към масичката, Дънрос забеляза Дайан, съпругата на Филип Чен, която бе седнала на висок стол в един далечен ъгъл.

— Здравей, Дайан, съжалявам — каза отново. Тя вдигна безстрастно рамене.

— Джос, тай-пан. — Тя бе на петдесет и две години, евроазиатка и бе втората жена на Филип Чен. Привлекателна, отрупана с бижута дама, облечена с тъмнокафяв cheong-sam. Носеше безценна нефритена огърлица и пръстен с четири каратов диамант — измежду многото други. — Да, джос — повтори тя.

Дънрос кимна — в момента му бе по-неприятна от обикновено. Той се загледа в съдържанието на кутията, без да пипа нищо. Сред измачканите вестници видя една писалка, която знаеше, че е на Джон Чен, шофьорска книжка, ключодържател с няколко ключа, писмо, адресирано до Джон Чен, Синклер Тауърс 14А, и малко найлоново пликче, от което се подаваше парче плат. С писалката, която извади от джоба си, той разтвори шофьорската книжка. Джон Чен.

— Виж какво има в найлона — каза Филип.

— Не. Може да се объркат при вземането на отпечатъци.

— О, бях забравил за това. По дяволите. Естествено, отпечатъци! Моите са… аз отворих пликчето, разбира се. Сега сигурно моите отпечатъци са навсякъде — по всичко.

— Какво има в него?

— Има… — Филип Чен се приближи и преди Дънрос да успее да го спре, извади плата от пликчето, без да докосва отново найлона. — Върху плата не остават отпечатъци, нали? Виж! — Вътре имаше голямо парче от човешко ухо, добре отрязано с остър инструмент, без да бъде назъбено.

Дънрос изруга тихо.

— Как получихте кутията? — попита той.

— С домашна доставка. — С треперещи ръце Филип Чен уви ухото и го остави в кутията. — Аз просто… просто отворих колета, както би направил всеки друг на мое място. Донесоха го преди около половин час.

— Кой?

— Не зная. Прислужничката каза, че бил някакъв младеж. Младеж с мотопед. Не го е загледала, нито е записала номера. Получаваме много колети по този начин. Не е нещо необичайно — освен надписа върху пакета: „За господин Филип Чен, изключително важно, да бъде отворен лично“, който тя не забелязала веднага.

— Обади ли се в полицията?

— Не, тай-пан, ти каза да не предприемам нищо.

Дънрос отиде до телефона.

— Успяхте ли да се свържете със съпругата на Джон?

Дайан веднага каза:

— Защо е необходимо Филип да й съобщава лошата новина? Тя ще надигне такъв вой, че ще отнесе керемидите. Да се обадим на Барбара? О, Боже, не, тай-пан… не преди да съобщим на полицията. Те трябва да й кажат — знаят как се правят тези работи.

Отвращението на Дънрос стана още по-голямо.

— Най-добре е да дойде тук, колкото е възможно по-бързо. — Той набра номера на полицията и поиска да го свържат с Армстронг. Нямаше го. Дънрос каза да му предадат кой го е търсил, а след това поиска да говори с Брайън Куок.

— Да, тай-пан?

— Брайън, можеш ли да дойдеш веднага тук? Намирам се в къщата на Филип Чен, горе на Наблюдателницата на Струан. Джон Чен е бил отвлечен. — Той му описа съдържанието на кутията.