Читать «Търговска къща» онлайн - страница 86

— Какъв ужас — каза Кейси.

Дънрос сви рамене:

— Бавачките често го правят.

— Не всички, слава Богу — рече Гавалан.

— Никога не съм имал добра бавачка. Както и лош gan sun.

— Какво е gan sun? — попита Кейси.

— Това означава „близък човек“ и е правилното название за ама. В предкомунистически Китай децата от заможните семейства, както и от повечето стари европейски или евро-азиатски семейства, винаги са имали „близък човек“, който да се грижи за тях — в много случаи той е оставал с тях за цял живот. Повечето gan sun са давали обет за безбрачие. Винаги можеш да ги познаеш по дългите опашки, които се спускат по гърбовете им. Моята gan sun се казва А Тат. Страхотна старица. Още е при нас — каза Дънрос.

— Моята ми беше повече от майка — каза Гавалан.

— Значи Хег Струан ви е прабаба? — обърна се Кейси към Линбар.

— Не, за Бога! Не, аз… аз не съм потомък на Дърк Струан — отвърна той и тя забеляза потта по челото му, без да разбира причината. — Аз съм потомък на неговия доведен брат, Роб Струан. Роб Струан е бил съдружник на Дърк. Тай-панът е пряк потомък на Дърк, но въпреки това… никой от нас не е от рода на Хег.

— Всички ли сте роднини? — попита Кейси, усещайки особеното напрежение, което витаеше във въздуха. Тя забеляза, че Линбар се поколеба и погледна към Дънрос, на когото бе спряла погледа си.

— Да — каза той, — Ендрю е женен за сестра ми Кейти. С Жак сме братовчеди, а Линбар… Линбар просто носи нашето име. — Дънрос се засмя. — В Хонконг все още има много хора, които си спомнят за Хег, Кейси. Тя винаги носеше дълга, черна рокля с голям турнюр и една смешна шапка с огромно, изядено от молци перо — съвсем демоде — и черен бастун със сребърна топка. Обикновено четирима носачи я носеха напред-назад на един паланкин. Китайците се страхуваха от нея също толкова. Прякорът й беше „Почитаемата стара чужденка мама-дявол със злото око и драконското чене.“

— Точно така — изсмя се Гавалан. — Баща ми и баба ми са я познавали. Имали са собствена търговска компания тук и в Шанхай, Кейси, но Голямата война малко или повече ги е помела и през 19-а са се слели със Струан. Моят старец ми разказваше, че когато бил момче, заедно с приятелите си ходели след Хег по улиците и когато тя се ядосвала повече, изваждала ченето си и започвала да трака с него срещу тях. — Всички се засмяха с него, докато я имитираше. — Старецът се кълнеше, че ченето било половин метър, имало някаква дружина и правело скръц, скръц, скръц!