Читать «Търговска къща» онлайн - страница 84

Джеймс Клавел

Те чакаха. Тишината като че ли висеше над главите им. И продължаваше да виси.

Накрая Дънрос я наруши.

— Ще ти кажа утре — каза той със спокоен глас. Критичният момент отмина и келнерите продължиха работата си. Всички се отпуснаха. Освен Линбар. Той все още усещаше потта по дланите си, защото познаваше онази обща черта, която свързваше всички потомци на Дърк Струан — един странен, почти първобитен, внезапен изблик на насилие. И преди малко той бе забелязал как тя почти бе изплувала на повърхността. Почти, но не съвсем. Този път се беше разминало. Но фактът, че я видя съвсем отблизо, го ужасяваше.

Самият той бе потомък на Роб Струан, доведен брат и съдружник на Дърк Струан, и затова в неговите вени не течеше кръвта на Дърк. Той горчиво съжаляваше за това и ненавиждаше Дънрос още повече, защото му прилошаваше от завист.

„Хег Струан да си те прибере, проклети Йан Струан… и цялото ти потомство“ — помисли той и неволно потрепери от мисълта за нея.

— Какво има, Линбар? — попита Дънрос.

— О, нищо, тай-пан — отвърна той, като едва се сдържаше. — Нищо, просто една случайна мисъл.

— Каква мисъл?

— Току-що си мислех за Хег Струан.

Дънрос задържа за момент лъжицата си във въздуха и всички се втренчиха в него.

— Не е полезно за храносмилането ти.

— Да, сър.

Бартлет погледна към Линбар, после към Дънрос:

— Коя е Хег Струан?

— Неприятен семеен спомен — каза Дънрос през смях. — В нашето семейство има доста такива.

— Кой ги няма?

— Хег Струан беше вечното ни страшилище… и все още е.

— Вече не е, тай-пан, със сигурност — рече Гавалан. — Мъртва е от повече от петдесет години.

— Може би ще бъде забравена, чак когато ние умрем — Линбар, Кейти и аз — нашето поколение. Но се съмнявам — Дънрос погледна особено Линбар. — Дали тази нощ Хег Струан ще излезе от ковчега си, за да ни излапа?

— Кълна се в Бога, тай-пан, не ми е приятно дори да се подигравам с нея.

— Чумата да я вземе тази Хег Струан — каза Дънрос. — Ако беше жива, щях да й го кажа в очите.

— И аз мисля, че щеше да го направиш. Да — засмя се внезапно Гавалан. — Много ми се иска да можех да го видя.

— Аз също. — Дънрос се засмя с него, а после видя изражението на Кейси. — О, само се перчим, Кейси. Хег Струан беше самият дявол, дори ако само половината от разказите за нея са верни. Тя бе жена на Кълъм Струан — синът на Дърк Струан, който е основател на тази компания. Моминското й име е Тес, Тес Брок — дъщеря на заклетия враг на Дърк, Тайлър Брок. Кълъм и Тес избягали от домовете си, за да се оженят през 1841. Поне така разказват. Тя — на шестнадесет години и много красива, а той — наследник на „Ноубъл хаус“. Точно като в Ромео и Жулиета, но с тази разлика, че не умрели и за тях нямала никакво значение кръвната вражда между Дърк и Тайлър или пък между Струан и Брок. Тя само усилвала и усложнявала любовта им. Родила се като Тес Брок през 1825, а умря като Хег Струан през 1917, на деветдесет и две годишна възраст — беззъба, оплешивяла, затъпяла, зла и ужасяваща до последния си ден. Животът е странно нещо, а?