Читать «Търговска къща» онлайн - страница 85

— Да. Понякога дори невероятно — каза Кейси замислено. — Защо, когато остареят хората се променят толкова много — стават озлобени и жестоки? Особено жените?

Дънрос можеше да отговори веднага. „Мъжете и жените остаряват по различен начин. Не е честно, но е факт. Жената забелязва как започват да се появяват бръчките, как кожата се отпуска и вече не е така свежа и стегната, а мъжът й изглежда чудесно и все още е търсен. После вижда младите куклички и се ужасява, че ще й го отнемат, както и в края на краищата става, защото му омръзват нейните заяждания, нейното самосъжаление и самоизяждане. А също и заради вродения му, неконтролируем порив към младостта…“

„Айейа, на този свят няма нищо по-възбуждащо от младостта — както би казал старият Чен-Чен, бащата на Филип Чен и наставник на Йан. — Нищо, млади Йан, абсолютно нищо. Нищо, нищо, нищо. Чуй какво ще ти кажа. Мъжкото начало има нужда от живителните сокове на женското. Свежи сокове, способни да удължат живота ти и да подхранят мъжкото у теб — о, о, о! Не забравяй, че колкото повече остарява жребецът в теб, толкова повече има нужда от младост, от промяна, от ентусиазма на младостта, за да се изяви най-пълно. И колкото повече, толкова по-добре! Но не забравяй също, че тази Прекрасна Кутийка загнездена между бедрата им, колкото и да е несравнима, възхитителна и апетитна, неземна и сладка, носеща такова удоволствие, крие опасности! Ха! Тя е и капан, засада, зала за мъчения и твой ковчег! О, боговете са прекрасни, нали? Даряват ни райско удоволствие, което се превръща в истински ад, когато не успееш да накараш своя едноок монах да вдигне глава, за да влезе в рая. Джос, момчето ми! Това е нашият джос — да просим ненаситната пролука, докато ни погълне, но о, о, о…“

„На жените сигурно им е много трудно, особено на американките — помисли си Дънрос, — да преживеят тази травма на остаряването, неизбежността й, както и това, че идва толкова рано, прекалено рано. Сигурно в Америка е най-страшно от където и да било другаде на този свят. Защо е необходимо да ти казвам истината, която вече сигурно разбираш с цялото си същество. Или да ти обяснявам, че американската мода изисква от теб да се опитваш с нокти и зъби да задържиш вечната младост, която не могат да ти дадат нито Богът, нито дяволът, нито хирургът. Не можеш да изглеждаш на двадесет и пет, когато си на тридесет и пет, нито пък на тридесет и пет, когато си на четиридесет и пет. Съжалявам, знам, че не е честно, но е факт. Слава Богу — ако има Бог — слава на всички богове, големи и малки, че съм мъж, а не жена. Жал ми е за теб — американката с красиви имена.“

Но Дънрос отвърна просто:

— Сигурно защото животът ни не е осеян с рози и се залъгваме с глупости и измислени ценности, а не като китайците, които са много разумни. Господи, колко невероятно разумни са те! При Хег Струан сигурно е изиграла роля скапаната кръв на Брок. Мисля, че това е бил нейният джос — нейната съдба, късмет или липса на късмет. Тя и Кълъм са имали седем деца — четирима синове и три дъщери. Всичките й синове умрели от насилствена смърт. Двама от „дизентерия“ — вероятно холера — тук в Хонконг, един намушкан с нож в Шанхай, а последният се удавил в Аир в Шотландия, където са семейните земи. Това би било достатъчно за всяка майка, за да полудее. Също омразата и завистта, които ги заобикаляли през целия им живот — Кълъм и нея. А като прибавим към това и трудностите от живота в Азия, предаването на „Ноубъл хаус“ в ръцете на чужди синове… е, може да бъде разбрана. — Дънрос се замисли за момент, а после добави: — говори се, че тя е командвала Кълъм Струан през целия му живот и е тормозила „Ноубъл хаус“ чак до смъртта си — всички тай-панове, всички снахи и зетьове, както и всички деца. Дори и след смъртта си. Спомням си как една моя бавачка, англичанка, дано завинаги се пържи в ада, ми казваше: „Бъдете послушен, господарю Йан, защото ще извикам духа на Хег Струан да ви излапа…“ Не съм бил на повече от пет-шест годинки.