Читать «Търговска къща» онлайн - страница 88
Джеймс Клавел
— Всички тук са много приятелски настроени — обясни Гавалан.
— Невинаги — каза Дънрос.
— Значи Джон Чен е твой роднина? — попита Кейси.
— Ако се върнем към райската градина, предполагам, че всички ще се окажат роднини. — Дънрос гледаше към празния стол. „Не е в стила на Джон да офейка — мислеше той с безпокойство — и никога не би се забъркал в контрабанда с оръжие, за нищо на света. Нито пък е толкова глупав, за да се остави да го хванат. Цу-ян? Е, той е шанхаец и лесно може да изпадне в паника — ако е замесен в тази история. Джон е прекалено известен, за да не го забележат, ако се е качил на някой самолет тази сутрин, което значи, че не го е направил. Лодка? Накъде? Макао — не, това е задънена улица. Кораб? Съвсем спокойно, ако е било запланувано и предварително уредено. Всеки божи ден оттук тръгват по разписание тридесет или четиридесет рейса към всички точки на планетата — големи и малки кораби, да не говорим за хилядите джонки, които нямат никакво разписание. А дори и без предварителен план, стига да бутнеш тук-там по няколко долара, можеш преспокойно да се измъкнеш оттук… или да се вмъкнеш. Мъже, жени, деца. Наркотици. Всичко. Но няма смисъл да вмъкваш нещо, освен хора, наркотици, оръжие, цигари и гориво — за всичко останало няма нито мито, нито ограничения. С изключение на златото. — Дънрос се усмихна в себе си. — Легално внасяш злато, транзит за Макао, с разрешение при мито тридесет и пет долара на унция. И на никой не му влиза в работата, какво става после, но носи огромни печалби. Да, а събранието на Управителния съвет на нашата «Нелсън трейдинг» е днес следобед. Добре. Това е бизнес, който няма грешка.“
Докато си вземаше риба от предложения сребърен поднос забеляза, че Кейси го гледа втренчено.
— Да, Кейси?
— О, просто се чудех откъде си научил имената ми. — Тя се обърна към Бартлет. — Тай-панът ме изненада, Линк. Преди дори да се запознаем, той ме нарече Камелиен Сирануш, като че ли това е най-обикновено име.
— Името е персийско, нали? — веднага попита Гавалан.
— Арменско е.
— Камали-арн Сиррраннууушшш — произнесе Жак, изпитвайки удоволствие от звученето на имената. —
—
