Читать «Търговска къща» онлайн - страница 82

Коктейлите бяха сервирани, преди да пристигнат Бартлет и Дънрос. Кейси пиеше сухо мартини с водка, както и останалите, с изключение на Гавалан, който си бе поръчал двоен розов джин. Без да го питат, донесоха на Бартлет леденостудена кутия бира Анвайзер на сребърен поднос.

— Кой ви каза? — попита очарован той.

— Изненада от „Струан енд къмпъни“ — каза Дънрос. — Разбрахме, че така я обичате. — Запозна го с Гавалан, де Вил и Линбар Струан, взе чаша студено Шабли и се усмихна на Кейси. — Как сте?

— Благодаря, много добре.

— Извинете — обърна се Бартлет към останалите, — но трябва да кажа нещо на Кейси, преди да съм го забравил. — Кейси, би ли се обадила утре на Джонстън във Вашингтон? Искам да разбереш, към кого трябва да се обърнем в консулството тук.

— Разбира се. Ако го открия, ще го накарам да попита Тим Дилър.

Името Джонстън бе кодова дума, която означаваше: „Как върви сделката?“ При отговор „Дилър“ означаваше добре, „Тим Дилър“ — много добре, „Джоунс“ — зле, „Джордж Джоунс“ — много зле.

— Добра идея — каза Бартлет и се усмихна, а след това се обърна към Дънрос. — Прекрасна зала.

— Подходяща е — рече Дънрос.

Кейси се засмя, схващайки смисъла.

— Срещата мина много добре, господин Дънрос — каза тя. — Изготвихме предложение, което трябва да разгледате.

„Поставя нещата точно по американски — без никакъв финес! Нима не знае, че за бизнес се говори след обеда, а не преди него.“

— Да. Ендрю ме информира в общи линии — отвърна Дънрос. — Искате ли още нещо за пиене?

— Не, благодаря. Мисля, че предложението включва всичко, сър. Имате ли някакви въпроси към мен?

— Сигурен съм, че ще има, когато му дойде времето — каза Дънрос, развеселен както винаги от това сър, което много американки използваха в ежедневието и много често неуместно се обръщаха с него към келнерите. — Веднага след като го разгледам по-внимателно, ще ви се обадя. Една бира за господин Бартлет — добави той, опитвайки се още веднъж да отклони разговорите за бизнес. После се обърна към Жак. — Ca va?

— Oui, merci. A rien. — Още нищо.

— Не се притеснявай — каза Дънрос. Вчера любимата дъщеря на Жак и съпругът й преживяха тежка автомобилна катастрофа по време на почивка във Франция — колко тежка той все още не знаеше. — Не се притеснявай.

— Няма. — Отново онова галско свиване на раменете, скриващо огромната му тревога.

Жак бе първи братовчед на Дънрос и бе започнал работа в „Струан“ през 1945 година. Бе изживял много тежки мигове по време на войната. През 1940-а изпратил жена си и двете си деца в Англия, а той останал във Франция. Партизанство, затвор, присъда бягство и отново партизанство. Сега бе на петдесет и четири — силен, тих, но много зъл, ако го предизвикат — със затруднено дишане, с кафяви очи, груби ръце и безброй белези.

— Мислите ли, че по принцип сделката е добра?

Дънрос въздъхна на ум и насочи цялото си внимание към нея.

— Може би ще имам някои контрапредложения по някои несъществени въпроси. А дотогава — добави решително той — можете да продължите, приемайки, че в общи линии е приемлива.