Читать «Търговска къща» онлайн - страница 838

След като слезе на партера, Крос мина отзад и се промъкна през тайния вход. Долу течеше поток вряла вода. Побърза да отиде до мястото, където бе пропаднал таванът на тунела. От пукнатината преливаше вода. Повече от доволен, защото вече беше уверен, че Суслов е мъртъв, Крос отиде до най-близкия телефон, обяви тревога и попита за Съндърс.

— Да? О, здравей, Роджър.

Каза му къде се намира и какво се бе случило и добави:

— Суслов беше при Клинкър. Моите хора казват, че не е излизал оттам, значи е затрупан. И двамата трябва да са затрупани. Няма начин да са живи.

— По дяволите! — продължително мълчание. — Идвам веднага.

Крос отново излезе навън и се зае да организира евакуацията на „Синклер тауърс“. При падането на ъгловите апартаменти бяха пострадали три семейства от горните етажи, седем души бяха загинали, включително и две деца, а други четирима умираха. Когато пристигнаха губернаторът и Съндърс, пак отидоха до пукнатината на тунела да видят дали няма да могат да влязат през него.

— Няма как да влезем оттам, сър Джефри. Целият канал се е срутил и според мен е загубен завинаги, сър — Крос ликуваше вътрешно от прекрасното разрешение на проблема, което само му се предостави.

Съндърс беше много кисел.

— Много жалко! Да, ама че лош късмет, наистина. Загубихме много ценен агент.

— Наистина ли мислите, че Суслов щеше да ви каже кой е бил Артър? — попита сър Джефри.

— О, да — отвърна уверено Съндърс. — Ти какво ще кажеш, Роджър?

— Да — Крос едва се въздържаше да не се засмее. — Да, сигурен съм.

Сър Джефри въздъхна:

— Ще имаме доста дипломатически разправии, ако Суслов не се върне на „Иванов“.

— Вината не е наша, сър — обади се Съндърс. — Това са изключителни обстоятелства.

— Съгласен съм, но вие знаете каква ксенофобия изпитват Съветите. Бих се обзаложил, на каквото и да е, че те ще решат, че сме го затворили и го разпитваме. Трябва бързо да го намерим, него или тялото му.

— Слушам, сър — Съндърс повдигна яката си, за да се предпази от дъжда. — Ами какво да правим с отплуването на „Иванов“!

— Какво предлагате?

— Роджър?

— Предлагам веднага да им се обадим и да съобщим на Бородинов за случилото се и, че можем да отложим отплуването им, ако пожелаят. Ще изпратя кола да го доведе заедно с още някой от хората му, за да помогнат в търсенето.

— Добре. Аз ще отида за малко до Коутуол.

Погледаха го как се отдалечава, после минаха на завет зад сградата. Съндърс се загледа в организирания хаос.

— Няма начин още да е жив, нали?

— Не.

Пристигна един измъчен полицай.

— Ето последния списък на загиналите и спасените — младежът подаде листа на Крос и бързо добави — от Радио Хонконг може всеки момент да изпратят Винъс Пун, сър. Тя е горе, на Коутуол.

— Добре, благодаря — Крос прегледа набързо списъка. — Божичко!

— Да не би да са открили Суслов?

— Не. Но сред загиналите има доста наши познати — подаде му листа. — Ще се обадя на Бородинов, а после ще се върна в района на Клинкър.

Съндърс кимна, загледан в списъка. Двадесет и осем спасени, седемнадесет загинали, чиито имена нищо не му говореха. Сред последните беше и Джейсън Плъм…