Читать «Търговска къща» онлайн - страница 836

— Моята ама. Първата жена беше отишла да играе ма-джонг!

Старецът се изправи внимателно, опипа крайниците си и се изкиска:

— Айейа, за Бога, това е някакво чудо, тай-пан и втори тай-пан! Боговете явно ме покровителстват и аз ще си възвърна банката и отново ще забогатея, и ще стана съдия в „Търф клъб“. Айейа! Ама че джос!

Той отново опипа стъпалата и краката си, после бавно се изправи и се отправи на по-безопасно място.

— Ако тринайсетият е тук, значи осмият е малко по-нататък — обади се Дънрос и посочи с фенерчето си.

Горнт кимна с изопнато лице.

— Щом това дърто копеле е оцеляло, значи и Бартлет може да е жив.

— Може. Да проверим.

81

23:05 часа

Един военен камион зави нагоре в силния дъжд, разплиска калта и спря до щаба. От него наскачаха ирландски гвардейци в работни облекла и дъждобрани, някои с пожарникарски брадвички. Чакаше ги млад офицер.

— Вървете там горе, сержант. Ще работите със старшина О’Конър! — той посочи с офицерското си бастунче към дясната страна на свлачището; униформата, дъждобранът, ботушите и панталоните му бяха целите в кал. — Никакво пушене, има изтичане на газ и побързайте!

— Къде е рота „Алфа“, сър?

— Нагоре към „По Шан“. „Делта“ е на половината път. На „Коутуол“ имаме медпункт. Аз отговарям на 4-и канал. Вървете!

Гвардейците се вторачиха в разрушенията.

— Слава на Бога — промърмори някой. Втурнаха се след сержанта си. Офицерът се върна в щаба и вдигна полевия телефон.

— Рота „Делта“, тук щабът. Докладвайте.

— Открихме четири тела, сър, и двама ранени. Вече стигнахме до половината на хълма. Ранените са китайка на име Куанг, с множество счупвания, но без опасност за живота, и съпругът й, който е само малко поуплашен.

— На кой етаж са били?

— На петия. Изглежда са ги спасили дебелите напречни греди. Изпратихме ги в медпункта на „Коутуол“. Чуваме някой, който е затрупан надълбоко, но не можем да стигнем до него. Пожарникарите не могат да използват оксиацетиленови горелки. Има много газ. Това е всичко засега, сър.

— Продължавайте — офицерът се извърна и рязко нареди на един ординарец. — Иди подгони ония типове от газовата компания и виж защо, по дяволите, се бавят. Кажи им да се размърдат!

— Слушам, сър.

Той превключи на друг канал.

— Медпункт „Коутуол“, тук е щабът. Какъв е резултатът?

— 14 трупа досега, господин капитан, и 19 ранени, някои много тежко. Опитваме се колкото може по-бързо да установим имената им. Сър Дънстън Бар, когото току-що извадихме, има само счупена китка.

— Продължавайте! В полицията са организирали служба за изчезналите лица — на канал 16. Дайте им всички имена, на мъртви, ранени, всички, и то колкото може по-бързо. Тук има доста разтревожени хора.

— Слушам, сър. Носи се слух, че сме щели да евакуираме целия район.

— В момента този въпрос се обсъжда от губернатора, комисаря и началника на пожарната.

Офицерът разтри уморено лицето си, после се втурна да пресрещне друг пристигащ камион с войници от Инженерния корпус и мина покрай губернатора, комисаря и началника на пожарната охрана, които стояха до централния щаб под козирката на „Синклер тауърс“. От една кола слезе белокос инженер — топограф от отдел „Обществени сгради“ и забърза към тях.