Читать «Търговска къща» онлайн - страница 839

На кея, където беше привързан „Иванов“, по пасарелите се разминаваха тежко кулита, натоварени с последните товари и екипировка. Поради извънредното положение полицейското наблюдение беше сведено до минимум. Суслов мина незабелязан покрай полицаите, маскиран под огромна шапка на кули, с подобна блуза и панталони и бос като останалите, и се качи на палубата. Щом го видя, Бородинов бързо го поведе към каютата му. След като вратата се затвори зад тях, той избухна:

— За Бога, другарю капитан, почти ви бях отписал. Трябва да от…

— Млъкни и слушай — Суслов дишаше запъхтяно, все още потресен. Надигна бутилката с водка и отпи глътка алкохол, като едва не се задави. — Радиостанцията поправена ли е?

— Да, почти, да, готова е, с изключение на свръхсекретния шифровчик.

— Чудесно — разказа му разтреперан какво се беше случило. — Не знам как успях да се измъкна, но се опомних едва на средата на хълма. Хванах такси и стигнах дотук.

Отпи нова глътка алкохол за подкрепа, поразен от чудотворното си избавление от смъртта и от Съндърс.

— Слушай, за всички останали аз съм още в „Роуз корт“, мъртъв или изчезнал — каза той, планът току-що изникна в главата му.

Бородинов го изгледа:

— Но, другарю капи…

— Иди до полицейското управление да съобщиш, че не съм се върнал — и попитай дали не можем да отложим отплуването. Ако кажат не, вдигаме котва. Ако се съгласят, ще го отложим, ще останем един ден и после със „съжаление“ ще си тръгнем. Разбра ли?

— Тъй вярно, другарю капитан, но защо?

— После ще ти кажа. Междувременно се погрижи и всички останали на борда да мислят, че съм изчезнал. Разбра ли?

— Тъй вярно.

— Никой не трябва да влиза в каютата ми, докато не излезем в международни води. Момичето на борда ли е?

— Да, в другата каюта, както наредихте.

— Добре — Суслов се замисли за нея. Можеше да я върне обратно на брега, тъй като вече се водеше „изчезнал“ и щеше да си остане такъв. Или да се придържа към плана си. — Продължаваме по плана. По-безопасно е. Когато от полицията съобщят, че съм изчезнал — както винаги, агентите на СИ бяха по петите ми, така че там знаят, че съм бил при Клинкър, — само й кажи, че отплуването се отлага, да си стои в каютата, докато не „се върна“. Върви.

Суслов заключи вратата зад него, преизпълнен с облекчение, и пусна радиото.

„Сега можеше да изчезне. Съндърс не би могъл да издаде един мъртвец. Лесно щеше да убеди Центъра да му разреши да прехвърли задълженията си в Азия на някой друг, а сам той да приеме друга самоличност и друга задача. Можеше да каже, че поради докладите на А. М. Г. е необходимо нов човек да започне работа с Крос и Плъм — ако са още живи — помисли Суслов. — По-добре и двамата да са мъртви. Не, не и Роджър. Роджър е прекалено ценен.“

Преизпълнен с щастие и увереност, каквито от години не бе изпитвал, отиде в банята.

Суслов се усмихна на отражението си в огледалото. Очакваха го нови места и нова задача за изпълнение под ново име и с повишение, докато само преди час бе изправен пред катастрофа. Може да взема и Вертинска със себе си в Отава.