Читать «Търговска къща» онлайн - страница 837

— Добър вечер, сър — поздрави той неспокойно. — Проверихме всички здания от „По Шан“ дотук. Препоръчвам ви евакуация на 19 сгради.

— Мили Боже — избухна сър Джефри. — Да не би цялата тази проклета планина да се срути?

— Не, сър. Но ако дъждът продължи, може да има ново свличане. Те са доста характерни за района — инженерът посочи в тъмнината. — През 1941 и 1950 пострада „Бонъм“, през 1959 беше голямото свличане върху „Робъртсън“ на „Литън роуд“, списъкът е безкраен, сър. Настоявам за евакуация.

— На кои сгради?

Мъжът подаде списъка на губернатора, после махна към трите улици в тъмнината:

— Боя се, че ще бъдат засегнати повече от 2000 души.

Всички въздъхнаха. Погледите се отправиха към губернатора. Той прочете списъка и погледна към хълма. Свлачището доминираше над всичко, а над него се мержелееше планинският масив.

— Много добре, евакуирайте — каза сър Джефри. — Но, предупредете хората си изтеглянето да става организирано, без паника.

— Слушам, сър — инженерът бързо се отдалечи.

— Не бихме ли могли да получим още хора и техника, Доналд?

— Съжалявам, в момента не, сър — отговори полицейският комисар. — Боя се, че сме разпръснати на доста места. Има едно голямо свличане в Каулуун, друго в Куинтон — затрупани са 80 колиби на нелегални заселници, има вече 44 загинали, 20 деца.

Сър Джефри погледна към хълма.

— Божичко! — промълви той. — Сега, след като Дънрос ни осигури помощта на Тип Ток, си помислих, че неприятностите ни ще свършат, поне за тази вечер.

Началникът на пожарната поклати глава с измъчено лице:

— Боя се, че те едва сега започват, сър. По наша преценка там трябва да има повече от сто затрупани — и с усилие добави. — Ще ни трябват седмици да претърсим всичко това, ако въобще успеем.

— Да — губернаторът отново се поколеба, после решително продължи. — Отивам до Коутуол. Ще се обаждам на 5-и канал.

Тръгна към колата си. Адютантът му отвори вратата, но той се спря. Роджър Крос и Съндърс се връщаха от голямата пукнатина на „Синклер роуд“, там, където бе — пропаднал таванът на подземния канал.

— Някакъв късмет?

— Не, сър. Успяхме да влезем в канала, но 50 ярда навътре той е затрупан. Въобще не може да се проникне в „Роуз корт“ по този начин — отговори Крос.

Когато „Роуз корт“ се срути и събори част от горните четири етажа на „Синклер тауърс“, Крос беше недалеч от мястото, на 70 ярда оттук. След като дойде на себе си, той си помисли първо за Плъм, после за Суслов. Руснакът беше по-близо. Когато стигна до тъмното фоайе на „Синклер тауърс“, от него вече излизаха ужасените му обитатели. Крос ги разбута настрани и си проби път с ругатни до най-горния етаж, като си светеше с малко фенерче. Тридесет и втори апартамент беше почти изчезнал, прилежащата задна стълба бе отнесена три етажа по-надолу. Докато се взираше в тъмнината, му стана ясно, че ако Суслов е бил заварен тук или с Клинкър, той неминуемо е мъртъв — единственият възможен изход за бягство бе подземният канал.