Читать «Търговска къща» онлайн - страница 834

— Къде сте, къде сте? — и отново се ослуша. Нищо. Пак огледа колебливо пътя пред себе си. Цялата тази проклета маса може всеки момент да се плъзне стотина фута.

— Къде сте?

Отново нищо и Горнт продължи внимателно надолу, където миризмата на газ ставаше по-силна.

Като се приближи до останките на асансьора, той огледа телата, без да разпознае никое от тях, после продължи нататък и като зави внимателно покрай един ъгъл, се мушна под някакъв навес. Изведнъж го заслепи светлина от фенерче.

— Куилън, какво, по дяволите, правиш тук? — попита Дънрос.

— Теб търся — отвърна мрачно Горнт, като насочи фенерчето си към него. — Кейси ми каза, че си играеш на криеница.

Дънрос се беше облегнал на купчина камъни, за да си поеме дъх, ръцете му бяха раздрани и окървавени, дрехите на парцали. Когато този участък от развалини се раздвижи, входът към кухнята се стесни. Дънрос се втурна да се спасява, фенерчето падна от ръката му и когато лавината отмина, той се оказа в капан заедно е Клинкър. Трябваше да напрегне цялата си воля, за да не се паникьоса в тъмнината. Търпеливо опипа с ръце наоколо, за да намери фенерчето. И когато беше готов да се откаже, пръстите му го напипаха. Щом се сдоби пак със светлина, страхът му го напусна. Фенерчето му посочи друг път навън. Той изгледа Горнт и му се усмихна едва-едва:

— Съжаляваш ли, че не съм мъртъв?

Горнт сви рамене и му се усмихна по същия гаден начин:

— Да. Джос. Но скоро и това ще стане.

Навесът изскърца и леко помръдна и той го освети с фенерчето си. Двамата мъже затаиха дъх. Навесът се намести с въздишка.

— Съвсем скоро, ако не побързаме да се измъкнем оттук.

Дънрос се изправи и изстена, прерязан от остра болка в гърба.

— Не си ранен, надявам се? — попита Горнт.

Дънрос се изсмя и се почувства по-добре, страхът да не бъде погребан жив вече отмираше.

— Не. Ще ми помогнеш ли?

— Какво?

Дънрос насочи фенерчето си към отломките. Едва сега Горнт видя Клинкър.

— Озовах се тук, докато се опитвах да го спася.

Горнт веднага се притече на помощ, клекна и започна да размества отломките, за да разшири изхода.

— Казва се Клинкър. Краката му са премазани, едното му стъпало липсва.

— За Бога! Дай да ти помогна!

Горнт хвана по-здраво дъската и я отмести, после скочи в кухината. След секунда се извърна и погледна към Дънрос:

— Съжалявам, нещастникът е мъртъв!

— О, Боже! Сигурен ли си?

Горнт повдигна стареца като кукла и го изнесе навън.

— Горкият човечец!

— Джос. Каза ли къде се е намирал в сградата? На кой етаж? Имало ли е някой с него?

— Мърмореше, че бил пазач и живеел под зданието, а също и за някаква си Мейбъл или нещо подобно.

Горнт огледа с фенерчето си наоколо.

— Ти не си ли чул нещо или някой?

— Не.

— Да го изнесем оттук — предложи решително Горнт. Вдигнаха го. Излязоха навън, на сравнително по-безопасно място и спряха да си поемат дъх. Наблизо имаше неколцина санитари с носилки. Дънрос им махна.

— Ние ще го отнесем, уважаеми господине — каза единият. Нагласиха тялото на носилката и бързо го отнесоха.