Читать «Търговска къща» онлайн - страница 827

— Божичко, добре ли си?

— Да… — отвърна тя разтреперана. — Това… това земетресение ли беше?

В този момент избухна нова експлозия от късо съединение на електропроводите и за секунди районът се освети от кълбовидни мълнии.

— Господи — ахна тай-панът. — Също като в Лондон по време на въздушните нападения.

Тогава съзря Филип Чен върху купчина камъни около една фиданка, проснат неподвижно с главата надолу.

— Стой тук с Дайан — заповяда той на Рико и тръгна надолу по склона. Обърна стареца по гръб, изтръпнал от ужас. Неговият компрадор още дишаше. Дънрос потръпна от облекчение. Настани го колкото се може по-удобно и се огледа в мрака. И други хора се надигаха. Недалеч от себе си забеляза Крисчън Токс, който разтърсваше главата си, опитвайки се да я проясни.

— Отвратителна дяволска работа — повтаряше непрекъснато той. — Тук сигурно живеят няколкостотин души — Токс се изправи на крака олюлявайки се, но се подхлъзна в калта и отново изруга. — Трябва… трябва да се добера до телефон. Подайте ми ръка, ако обичате — пак се подхлъзна и изруга. — Идиотският ми глезен. Май съм го изкълчил.

Дънрос му помогна да се изправи, после го хванаха с Рико от двете страни и се изкачиха тромаво по останките до пътя. Някои от хората там още стояха като вцепенени, други се катереха по първото свлачище, за да се опитат да помогнат. Част от обитателите на сградата стенеха като обезумели. На едно място държаха за ръце една жена, а мъжът й вече тичаше, падаше и ставаше надолу към развалините, където бяха останали трите им деца с тяхната ама.

Щом стъпиха на равно, Токс забърза, накуцвайки надолу по „Коутуол роуд“, а Дънрос се втурна към колата си за фенерче и аптечка.

Лим никакъв не се виждаше. Дънрос се сети, че шофьорът му беше с тях, когато се спусна лавината. Докато търсеше ключовете от багажника, той се опита да си спомни.

„Кой беше с нас? Токс, Рико, Жак — не, Жак си тръгна, Филип и Дайан Чен, Бар, не, него го оставихме на приема. Боже Господи! Приемът. Бях забравил за него! Кой още беше там? Ричард Куанг и жена му, Плъм, Джонджон, не, той си тръгна по-рано, Роджър Крос, не, чакай, той не си ли тръгна?“

Дънрос отвори багажника и извади две фенерчета, аптечката и дълго въже. Върна се бегом при Рико, като гърбът вече го наболяваше.

— Ще се върнеш ли да се погрижиш за Дайан и Филип, докато аз потърся помощ? — гласът му беше преднамерено строг. — Ето — даде й фенерче, бинтове и шише аспирин. — Върви. Дайан си е счупила крака. За Филип не знам. Направи каквото можеш и остани при тях, докато дойде линейка или се върна аз. Разбра ли ме?

— Да, да, добре — в очите й проблесна страх, като погледна нагоре. — Има ли опасност от ново свличане?

— Не. Няма страшно. Върви бързо.