Читать «Търговска къща» онлайн - страница 826

Кейси се опита да изпищи, но бе останала без глас. После от устата й се откъсна едно „О, Боже! Линк!“, краката й сами я понесоха и преди да разбере какво става, тя вече лазеше, падаше и си пробиваше път надолу към развалините. Тъмнината беше ужасна, изпълнена с вледеняващи писъци, отвсякъде се надигаха гласове, викове за помощ, невероятната разкривена купчина от отломки все още се помръдваше тук-там, някъде още падаха и се разбиваха парчета от сградата. Изведнъж нощта се освети от експлодиращи електропроводи, които изригваха каскади от кълбовидни мълнии над развалините.

Кейси се втурна обезумяла към мястото, където по-рано беше фоайето. Далече надолу, почти скрита в тъмнината, се стелеше разкривена маса от чакъл, бетонни блокове, греди, обувки, играчки, съдове, дивани, столове, легла, радиоапарати, телевизори, дрехи, крайници, книги, три коли, които бяха паркирани отвън, и нови писъци. После в светлината на експлодиращите електропроводи тя зърна надолу по склона смачканите останки на някогашния асансьор със стърчащи от него счупени ръце и крака.

— Линк! — крещеше, колкото глас имаше Кейси, без да усети, че плаче и сълзите се стичат по лицето й. Но отговор нямаше. Започна отчаяно да се катери по опасните отломки, едва не падна, но пак запълзя надолу. Около нея пищяха и викаха мъже и жени. Някъде наблизо се разнесе слаб ужасен вопъл и отломките помръднаха. Тя падна на колене, чорапите и роклята й бяха скъсани, коленете й издрани, и отмести няколко тухли, под които се откри малка кухина и в нея три-четири годишно китайче ужасено, кашлящо, почти задушено, заклещено под огромна стенеща купчина каменни късове.

— О, Боже, горкичкото.

Кейси се огледа наоколо обезумяла, но нямаше кой да й помогне. Част от отломките се размърдаха със стон и писък, като освободиха голям бетонен къс със забодено в него армиращо желязо. Забравила собствената си безопасност, Кейси започна да размества парчетата с разкървавени пръсти. Отломките под нея отново се размърдаха и част от тях се свлякоха надолу по склона. Тя отчаяно разчисти с нокти малък проход и сграбчи ръката на момиченцето, като му помогна да се измъкне навън, после го прегърна и бързо се отдръпна на по-безопасно място, тъй като отломките, на които беше стъпила, се срутиха — Кейси остана сама, с треперещото дете в безопасност й невредимо в ръцете й, вкопчило се здраво в нея.

Когато лавината от пръст се спусна надолу по хълма и разкъса по-голямата част от пътя и парапета, на края на които свряха Дънрос и компанията му, те бяха пометени надолу по стръмния склон, но падането им бе омекотено от храсталак и друга растителност. Тай-панът се изправи в здрачевината, объркан и замаян, учуден, че може да стои на краката си и е невредим. Наблизо се чуваха агонизиращи стонове. Дънрос се изкачи опипом по стръмния, кален и мокър склон до Дайан Чен. Тя беше почти в безсъзнание и стенеше, единият й крак беше жестоко извит под нея. Костта й стърчеше навън, но доколкото можеше да се забележи, нямаше разкъсани артерии и опасни кръвоизливи. Той изпъна крака й колкото се може по-внимателно, но тя изпищя от болка и припадна. Дънрос почувства нечие присъствие наблизо и погледна нагоре. Там стоеше Рико, разрошена, с разкъсана рокля и без обувки, от носа й се стичаше струйка кръв.