Читать «Търговска къща» онлайн - страница 825

„Аз знам едно — повтаряше си отново и отново тя. — Линк е мой и независимо от Кейси, аз ще се оженя за него, каквото и да ми струва това.“

Кейси видя Дънрос да излиза от фоайето и се загледа в него, като му се любуваше — висок, жизнерадостен и изглеждаше с десет години по-млад от първата им среща. Зарадва се много, че му беше помогнала. И точно като се обърна да си върви, го чу да я вика:

— Кейси! Кейси! Чакай малко! — тя се обърна. — Хайде с нас на вечеря? — покани я той.

Тя поклати глава отрицателно, тъй като нямаше настроение, и отвърна:

— Благодаря, но имам среща! До ут…

В този момент земята пропадна.

79

20:56 часа

Свличането беше започнало по-нагоре в планината, над „По Шан роуд“, пресече шосето и се блъсна в един двуетажен гараж с такава сила, че гаражът се завъртя и се прекатури, плъзна се малко надолу и се срути. Земната маса набра скорост, заобиколи един висок тъмен блок, пресече „Кондуит роуд“ и смаза двуетажната къща на Ричард Куанг. После, заедно с тези две сгради потокът, вече 900 фута дълъг и 200 фута широк — 50 хиляди тона пръст и камъни — продължи, пътя си надолу през „Коутуол роуд“ и се блъсна в „Роуз корт“.

Свличането трая 7 секунди.

При удара „Роуз корт“ сякаш потрепери, после се помести от основите си и тръгна по посока на пристанището, прекатури се и се пречупи в средата като човек, който коленичи, а после пада.

При падането горните етажи се удариха и откъснаха върха на по-ниския „Синклер тауърс“, после се срутиха и разпаднаха на парчета. Част от земния поток и разрушеното жилище продължиха пътя си надолу, нахлуха в една строителна площадка на склона на планината и спряха. Щом сградата се срутил сред облак прах, угаснаха и лампите. И над целия Мид Левълс легна вцепенена, бездънна тишина.

После се разнесоха писъци.

В тунела под „Синклер роуд“ Суслов се задушаваше, полузаровен всред отломки от зидария. Част от тавана на тунела се бе разкъсала, от разрушените отводни и водопроводни тръби струеше вода и тунелът се пълнеше бързо. Суслов се изправи несигурно и си проправи път навън, разсъдъкът му беше объркан и безпомощен, не знаеше нито какво става, нито какво се е случило, само, че някак си е бил заловен и упоен и сега е в някакъв кошмарен ритъм на сън и безсъние в червената стая. Огледа се наоколо, обхванат от паника. Всички сгради бяха тъмни, нямаше ток, заобикаляше го някакъв безформен куп от пищящи, мърдащи отломки. После инстинктите му надвиха и той побягна през глава надолу по „Синклер роуд“.

Високо горе на „Коутуол роуд“ чакащите от другата страна на първото свлачище не бяха пострадали, само парализирани от шока. Неколцината, които още се държаха на крака, сред тях и Кейси, не можеха да повярват на очите си. Докъдето им стигаше погледът, не се виждаше никакъв път, всичко беше отнесено от огромното свлачище. По-голямата част от допреди малко терасирания склон сега представляваше неравна повърхност от кал, пръст и камъни — пътищата и сградите бяха изчезнали, а Дънрос и компанията му бяха отнесени някъде надолу по склона.