Читать «Търговска къща» онлайн - страница 829

— Боже Господи! — възкликна Армстронг. После рязко се обърна към шофьора. — Натисни газта, за Бога, и побързай!

Колата увеличи скоростта си.

— О, Йан — проплака Кейси, все още със зашеметеното дете на ръце. — Линк е там някъде долу.

— Да, да, знам — надвика той безумния хаос от писъци и викове за помощ, заглушаващи зловещото скърцане на развалините, които продължаваха да се слягат. Наоколо бродеха хора, които не знаеха къде да търсят, откъде да започнат, как да помогнат.

— О, да, но… но Линк. Аз не зн… — тя замълча.

Точно пред тях на склона, недалеч от останките на асансьора, се слегна голяма купчина изкривени греди и раздробени късове бетон и даде началото на нова лавина от камъни надолу по хълма. Дънрос насочи фенерчето си натам и те видяха как асансьорът бе засипан от вълна от падащи отломки и се свлече надолу, оставяйки след себе си пътека от тела.

— О, Боже — изплака Кейси. Детето се вкопчи уплашено в нея.

— Върни се в колата, там ще си в без… — в този момент към тях се втурна някакъв обезумял от тревога мъж, погледна детето в ръцете й, после го грабна и го притисна до себе си, благодарейки сподавено на Бога и на нея.

— Къде, къде я намерихте?

Кейси му посочи вцепенено.

Той погледна объркан мястото, после се отдалечи в нощта, без да скрие сълзите си на облекчение.

— Остани тук, Кейси — каза настоятелно Дънрос всред шума на приближаващите се от всички страни сирени. — Аз ще поогледам набързо.

— Внимавай, моля те. Не ти ли мирише на газ?

— Да, много силно.

Като си светеше с фенерчето, той започна да слиза надолу по развалините, под, над и между отломките, като се хлъзгаше, падаше и пак ставаше. Беше опасно да се върви сред тази несигурна и скърцаща маса. Първото смачкано тяло беше на някаква непозната китайка. Десетина ярда по-надолу попадна на мъж европеец със смазана, почти липсваща глава. Освети набързо с фенерчето пред себе си, но не видя Бартлет сред труповете. Малко по-надолу имаше още две премазани тела, и двете на китайци. Като преодоля гаденето си, той се промъкна под един опасен навес до европееца и като придържаше внимателно фенерчето си, бръкна в джоба му. Шофьорската книжка беше на името на Ричард Пагмайър.

— Боже! — прошепна Дънрос. Миризмата на газ беше много силна. Стомахът му се преобърна, когато от някакви електропроводи долу в ниското бликнаха нови искри. „Всички ще отидем на оня свят, ако тия искри стигнат дотук“ — помисли си той. Измъкна се внимателно от развалините и се изправи в цял ръст, като задиша по-спокойно. След няколко крачки дочу слаб стон. Трябваше му малко време, за да се ориентира, но откри източника и се спусна надолу с разтуптяно сърце. Мушна се много внимателно под един огромен навес от греди и отломъци. Хвана здраво с ръце бетонния отломък. Наблегна с все сила и го отметна настрани. Отдолу се показа мъжка глава.