Читать «Търговска къща» онлайн - страница 783

Телефонът отново звънна. Рико го гледаше и отпиваше от минералната вода, а мислено проверяваше и препроверяваше фактите, връщаше се към обяда си с Дънрос, питайки се дали беше разумно от нейна страна да приеме поканата му за коктейла довечера и за вечеря по-късно с него и негови приятели.

„Чудно, дали ще има приятели, или ще бъдем сами. Дали бих искала да остана насаме с този мъж?“

Мислите й я върнаха към нисичкия, нечистоплътен, леко плешив Ханс Гресенхоф и четирите години, които живя с него, по цели седмици сама, спеше сама, събуждаше се сама, разхождаше се сама, нямаше истински приятели, рядко излизаше, съпругът й беше странно потаен, предупреждаваше я да не се сприятелява с никого, искаше да бъде сама и винаги в безопасност, спокойна и търпелива. Това най-трудно се понасяше.

Търпението. Да търпи сама, да търпи с него, когато спи или е будна. Търпение и външно спокойствие. Когато през цялото време беше като вулкан, който нямаше търпение да изригне.

Че той я обичаше, нямаше съмнение. Това, което тя чувстваше към него, беше jiri, дълг. Той й даваше пари и животът й беше спокоен, нито богат, нито беден — еднообразен като страната, която бяха избрали. В пристиганията и заминаванията му нямаше ред. Когато беше при нея, винаги я искаше, искаше да бъде близо до нея. Сексът им го задоволяваше, макар че тя се преструваше, за да му достави удоволствие. Но пък и не беше имала друг мъж, за да прецени.

Беше добър човек, такъв, какъвто го описа на тай-пана. Тя се опита да бъде добра съпруга, да му се подчинява във всичко, да зачита желанията на майка си, да изпълнява нейния jiri към нея и към него. А сега?

Тя погледна халката си и я завъртя на пръста си. За пръв път, откакто се бе омъжила, я свали и я огледа внимателно. Малка, празна и неинтересна. Толкова много самотни нощи, изпълнени със сълзи и очакване, очакване, очакване. Очакване на какво? Беше й забранено да има деца, приятели, да пътува. Не както забраняваха японците: Kin jiru.

— Скъпа, не мислиш ли, не мислиш ли, че би било по-добре да не ходиш до Париж, докато ме няма? Можем да отидем, като се върна… — а и двамата знаеха, че никога няма да отидат.

Пътуването до Виена беше ужасно. Това бе през първата година. Отидоха за една седмица.

— Трябва да изляза — каза й той първата вечер. — Моля те, стой си в стаята, вечеряй тук, докато се върна.

Минаха два дни, а когато се върна, беше пожълтял, изпит и уплашен, веднага се качиха във взетата под наем кола, в най-голямата тъмница и избягаха обратно в Швейцария. Сбъркаха пътя нагоре през Тиролските Алпи, през цялото време той не отлепяше очи от огледалото за обратно виждане, да не би да ги следят, и не й проговори, докато не пресякоха границата и не се намериха в безопасност.

— Но защо, защо, Ханс?

— Защото така! Моля те. Ти не трябва да задаваш въпроси, Рико. Такова е споразумението… нашето споразумение. Съжалявам за почивката. Ще отидем във Венген и Биариц, ще бъде разкошно, там ще бъде разкошно. Моля те, помни твоя jiri и че аз те обичам с цялото си сърце.