Читать «Търговска къща» онлайн - страница 785

— А, госпожо, толкова се радвам, че най-после се завърнахте. Пътуването по всички тия чужди места сигурно е много изморително — я поздрави приятната, макар и обикновена старица. — През последната година във вилата живя под наем един толкова чаровен, тих англичанин. Плащаше си редовно всеки месец, ето сметките. Той каза, че може да се върне, а може би не тази година. Вашият агент е на авеню „Фирме“…

По-късно разгледа хубавата къща до огромното чисто езеро в лоното на планините — чиста, с картини по стените, цветя във вазите, три спални и хол, с веранда, миниатюрна, но идеална за нея, с поддържана градина. Рико влезе в главната спалня. Между калейдоскопа от картини с различна форма и размери на една от стените висеше нещо като част от старо писмо в рамка, покрита със стъкло, с вече пожълтяла хартия. Разпозна почерка му. Писмото беше на английски.

След толкова щастливи часове в обятията ти, Ri-chan, толкова щастливи дни с твоето присъствие, как да ти кажа, че те обичам? Забрави ме, аз никога няма да те забравя. Как да помоля Бог да те дари с 10 хиляди дни за всеки един от моите, моя скъпа, скъпа, скъпа…

Огромното двойно легло беше полуиздуто от пъстрия дебел пухен юрган, прозорците бяха отворени, за да влиза мекият въздух, примесен с ароматите на късното лято, докато върховете на планините вече бяха поръсени със сняг. Тя отново поплака, а вилата я прие като своя.

Няколко часа след пристигането й се обади Дънрос, тя хвана първия самолет и сега беше тук, почти привършила с работата си, без да има нужда да се връща, миналото забравено — ако пожелае. Новият й паспорт беше истински, доколкото можеше да прецени, а също и свидетелството й за раждане. Нямаше причини да се връща в Швейцария — освен заради вилата. И писмото.

Тя го остави на стената непокътнато. И реши, че докато притежаваше къщата, писмото ще остане там, където го бе окачил съпругът й.

73

17:10 часа

Орланда караше малката си кола, а до нея седеше Бартлет с ръка на раменете й. Току-що бяха излезли от Абърдийн и слизаха надолу по склона на планината през Мид Левълс към апартамента й в Роуз корт. Чувстваха се щастливи заедно, съзнаваха го и бяха изпълнени с очакване. Следобеда ходиха до Хонконг и Орланда го закара до Шек-О на югоизточния край на острова да му покаже вилите на някои тай-панове. Местността беше неравна и слабо заселена, хълмове, дефилета, морето в непосредствена близост, само канари и скали.

От Шек-О се спуснаха по южния път, който се виеше до Рипълс бей, където спряха да пийнат чай с кейк на верандата на чудесния хотел с изглед към морето, после пак потеглиха покрай Дийнуотър коув до Дискавъри бей и там отново спряха на една тераса.

— Виж ей там, Линк, това е замъкът Ток!

Замъкът Ток беше нелепа постройка, наподобяваща нормандски замък, кацнала на една канара високо над водата.

— През войната канадците — канадски войници — защитавали тази част на острова от нашествието на японците и всички се оттеглили в замъка Ток за последен отпор. Когато ги разбили и се предали, от тях били останали живи към 250 души. Японците ги подкарали всички към терасата на замъка и с щикове ги принудили да скочат през парапета долу в скалите.