Читать «Търговска къща» онлайн - страница 782

„Не ми харесва Азия — помисли си Рико. — Но това все пак не е Азия, това е Хонконг, сигурно само тук е така, само при тези хора. И сигурно са прави да бъдат толкова враждебно настроени. Чудя се дали ще ми хареса в Япония? И там ли ще бъда чужденка?“

Асансьорът дойде и тя се качи на шестия етаж, където пиколото не й отвори вратата. Насаме и зад залостената врата на апартамента си се почувства по-добре. Червената предупредителна лампичка на телефона светеше, но Рико не й обърна внимание, свали набързо обувките, чантата, ръкавиците и палтото си и веднага ги прибра в огромния гардероб, където бяха спретнато подредени дрехите и трите й чифта обувки. Апартаментът беше малък, но приятен, хол, спалня и баня. На масата имаше цветя от „Струан“ и купа плодове от хотела.

Пръстите й ловко свалиха опаковката на подаръка. Вътре имаше правоъгълна черна плюшена кутийка и тя я отвори. По тялото й се разнесе топлина. Медальонът висеше на тънка златна верижка, нефритът беше зелен, със светлозелени петънца, оформен като рог на изобилието. По полираната му повърхност блещукаше светлинка. Тя веднага си го сложи и се погледна в огледалото. Никога не й бяха подарявали нефрит.

Под черния, покрит с плюш картон се намираше пликът. Беше обикновен, не на „Струан“, печатът също беше от обикновен червен восък. Рико го отлепи много внимателно с нож за писма и разгледа страниците една по една, лека сбърчила чело. Само някаква бъркотия от числа и букви и тук-таме някакъв символ. Намери папката за писма на хотела и като се настани удобно на бюрото, започна да преписва страниците една по една.

Като свърши, ги провери отново. Сложи копията в един илик на хотела и го запечата, а оригиналите в друг, обикновен, който извади от чантата си. След това взе нова пръчка восък, запали клечка кибрит и намаза и двата плика, като ги запечата така, че печатът върху плика с оригиналите да наподобява този на Дънрос. Телефонът иззвъня и я стресна. Рико само го изгледа с разтуптяно сърце. След като отново се успокои, тя се върна към работата си и, за да се увери, че по бележника, който използва, не бяха останали никакви издайнически вдлъбнатинки, огледа го внимателно на светлината. Доволна, залепи марки и го адресира до Р. Анджин, п. к. 154, Централна поща, Сидни, Австралия. Сложи и двата плика в чантата си.

Още веднъж огледа внимателно дали не е пропуснала нещо, после отиде до един малък хладилник, извади бутилка бистра минерална вода и отпи.