Читать «Търговска къща» онлайн - страница 780
Джеймс Клавел
— Съжалявам за това, мистър Грей — извини се той. — Нямах никаква представа, че Марлоу… Отвратително! Е, човек никога не знае, нали?
— Той е копеле, винаги е бил и винаги ще си остане копеле — той и гадният му приятел
Горнт лесно намери такси.
— Настина ли няма да промените решението си, мистър Грей?
— Не, благодаря.
— Извинявам се за Марлоу. Той ви предизвика. Кога си заминава търговската комисия?
— Рано сутринта.
— Ако мога да направя нещо за вас тук, само ми кажете.
— Благодаря. Дръннете ми едно телефонче, като дойдете в Англия.
— Благодаря, непременно и благодаря, че дойдохте — той плати предварително за таксито и махна учтиво, като тръгваше. Грей не се обърна.
Горнт се усмихна.
„Гадното копеле ще се окаже полезен съюзник в идните години“ — мислеше си весело той по обратния път.
Повечето от останалите гости бяха на палубата и пиеха кафе и алкохол, Кейси и Марлоу стояха настрани.
— Ама че гадно копеле! — провикна се Горнт за всеобщо, одобрение. — Ужасно съжалявам за това, Марлоу, този нещастник…
— Не, вината е моя — прекъсна го Марлоу, видимо разстроен. — Съжалявам, много ми е неприятно, че си тръгна.
— Не е необходимо да се извиняваш. Въобще не трябваше да го каня благодаря ти, че беше толкова въздържан, той явно те предизвика.
— Точно така — потвърди Пагмайър и останалите се съгласиха. — Ако бях на твое място, щях да му фрасна един. Каквото и да е било, вече е минало.
— О, да — каза бързо Кейси, — какъв ужасен човек! Куилън, ако не го беше прекъснал, Грей щеше…
— Стига за тоя идиот — прекъсна я сърдечно Горнт. — Дайте да го забравим, да не му позволяваме да провали чудесния ни следобед — прегърна Кейси през раменете. — А?
Видя възхищението в очите й и с радост разбра, че напредва бързо.
— Доста е студено за къпане. Дали да не се връщаме полека към къщи?
— Чудесно! — обади се Дънстън Бар. — Аз ще подремна малко.
— Страхотна идея! — засмя се някой. Присъединиха се и момичетата, но смехът беше принуден. Всички бяха още разстроени и Горнт го почувства осезаемо.
— Първо малко коняк! Марлоу?
— Не, благодаря.
Горнт го погледна внимателно.
— Слушай, Марлоу — каза той съчувствено и всички млъкнаха. — Ние всички сме видели доста от живота и от Азия, за да разберем, че каквото и да си направил, е било за добро, не за лошо. Това, което каза, беше правилно. Чанги е било нещо различно, с различни проблеми. Паг е лежал три години и половина в затвора „Станли“ — на остров Хонконг, Кейси. Аз самият едва се измъкнах от Шанхай с окървавени ръце. Джейсън е бил пленен от нацистите след Дюнкерк и няколко години животът му е висял на косъм. Дънстън е действал в Китай — той отдавна е в Азия и знае. Нали?
— О, да — отговори тъжно Дънстън Бар. — Кейси, за да оцелее в една война, човек понякога трябва и да прекрачва правилата. Що се отнася до черната борса, Марлоу, аз съм съгласен с теб, повечето пъти човек трябва да изхожда от времето и мястото. Благодаря на Бога, че аз самият не попаднах в плен. Едва ли щях да оцелея, най-вероятно не — той отново си наля портвайн от гарафата, смутен от истините, които изрече.
