Читать «Търговска къща» онлайн - страница 764

— В Шанхай готвим с чесън, чили, пипер и всякакви подправки — обясняваше му Орланда, сервирайки с дървените пръчици, превърнали се в деликатно продължение на пръстите й. — Колкото по на запад отиваш, толкова по-гореща е храната и се яде по-малко ориз, а повече хляб и юфка. На запад предпочитат тестени изделия, Линк, ориз се яде само на юг. Още?

Нощта беше чудесна и той не усещаше как лети времето. Тя го забавляваше с истории за Азия и Шанхай, умът й беше бърз и пъргав. След като масата беше раздигната и те се бяха облегнали един до друг на възглавниците със сплетени пръсти, Орланда му каза:

— Линк, съжалявам, но те обичам.

Това го изненада:

— Няма защо да съжаляваш — отвърна й той, все още неподготвен да й отговори по същия начин.

— Това усложнява нещата, о, да, безкрайно ги усложнява.

„Да — помисли си Бартлет. — За една жена е толкова лесно да каже «Обичам те», докато за мъжа е много трудно и много неблагоразумно, защото тогава загазваш. Така ли се казва?“ Пак не намери отговор.

Бартлет лежеше, облегнал глава на ръцете си, и преосмисляше изминалата нощ. Докосване и отдръпване, търсещи ръце, неговите и нейните, но без да стигнат до края. Не че тя му пречеше или го спираше. Просто се въздържа. Напълно.

— Ти никога преди не си правил така — произнесе на глас Бартлет. — Започнеше ли веднъж, стигаше докрай — и му се искаше да го беше направил, като си спомни колко голямо бе желанието му.

— Аз не съм момиче за една нощ, нито евро-азиатска уличница — кънтеше в ушите му.

В таксито до дома й те не проговориха, само се държаха за ръце. Стори му се глупаво и детинско. „Ако само преди месец или преди седмица някой ми бе казал, че ще се задоволя само с това, щях да го нарека глупак и да се обзаложа на много пари.

Пари. Аз имам повече от достатъчно и за себе си, и за Орланда. Ами Кейси? Ами «Пар-Кон»? Първо по-важното. Да видим дали Кейси ще ми каже за Муртаг и защо се е хванала с тази рискована работа. Горнт? Горнт или Дънрос? Дънрос притежава стил и щом Банастазио е против него, това е сериозна причина да му се вярва.“

След като разказа за Банастазио на Армстронг, той му отговори:

— Ще видим какво можем да изровим, макар че препоръките на мистър Горнт са повече от безупречни. Можете да бъдете сигурен, че Винченцо Банастазио ще бъде на видно място в списъка ни от подозрителни личности, но той не представлява ли по-голяма опасност за Щатите?

— О, да! Но аз казах и на Роузмънт…

— А, добре! Умно. Него си го бива. Видяхте ли се с Ед Ланган?

— Не. И той ли е от ЦРУ?

— Аз не знам официално дали и Роузмънт е от ЦРУ, мистър Бартлет. Оставете това на мен. Той предложи ли ви нещо за оръжията?

— Не.

— Добре, няма значение. Аз ще предам информацията ви и ще ви свържа с него — него между другото си го бива.

Бартлет потрепери. Трябваше да действа много умно, за да може да се справи с мафията, ако наистина Банастазио е свързан с нея.

Протегна се и набра номера на Кейси. Никой не отговори и той се обади до рецепцията за някакви съобщения. Администраторката му каза, че вече са пъхнали всичко под вратата му.