Читать «Търговска къща» онлайн - страница 762

— Само дето си загубихме времето — каза кисело Том Никлин. Той беше дребен, заядлив мъж към трийсетте. — Трябваше още вчера да го отложим.

„Разбира се — помисли си доволно Дънрос, — но тогава нямаше да имам извинение за полета и нямаше да изпитам удоволствието да видя всички ви тук с провалена сутрин.“

— Всички единодушно гласувахме за провеждането му. Съгласихме се, че това е смело начинание — обясни невинно Дънрос. — Ти беше там. Също и баща ти.

Макбрайд побърза да заяви:

— Предлагам официално да го отложим.

— Съгласен — Никлин се отправи обратно към чисто новичкия си камион с четири водещи колела, в който под добре изпънат брезент се гушеше поршето му с подсилен мотор.

— Любезен тип — обади се някой.

Никлин запали мотора и направи майсторски завой по калния несигурен път покрай хеликоптера, чийто мотор заглъхваше.

— Жалко, че е такъв чешит — обади се друг. — Иначе е страшно добър шофьор.

— Да оставим за Макао, а, тай-пан? — предложи Джордж Т’Чънг с аристократичното си произношение, придобито в реномирани английски училища.

— Добре — отвърна рязко Дънрос, който вече мислеше за ноември, когато щеше да победи Никлин. Побеждавал го бе три пъти в шест ралита, но никога не бе печелил Гран При, тъй като колите му не бяха достатъчно мощни да издържат натиска на дясното му стъпало. — Този път, Бога ми, ще спечеля.

— О, не, тай-пан. Това е моята година! Имам най-нов модел „Лотос 22“, старецът ми се бръкна за него. Ще има да гледаш опашката ми цели 60 обиколки.

— Да имаш да вземаш! Новият ми „Е-Тайп“… — Дънрос замълча.

Към тях приближаваше полицейска кола, която буксуваше и се хлъзгаше по калния път. „Защо ли Съндърс идва толкова рано?“ — учуди се тай-панът и нещо го присви отвътре. Нали му беше казал на обяд. Той опипа неволно с ръка задния джоб на панталона си, за да се увери, че пликът е закопчан там в безопасност. Пръстите му го потвърдиха.

Снощи, като се върна в кабинета на П. Б. Уайт, Дънрос извади 11-те листчета и ги прегледа още веднъж на светло. Шифърът не му говореше нищо. После отиде при ксерокса до покритото с кожа бюро и извади по две копия от всяко. Сложи ги в два различни плика и ги запечата. На единия написа: „П. Б. Уайт — да се предаде на тай-пана на «Струан», без да се отваря.“ После го пъхна в една книга, която взе наслуки от библиотеката и също така внимателно я върна на мястото й. Следвайки указанията на А. М. Г., на втория плик написа едно голямо Г за Рико Гресенхоф и го пъхна в джоба си. Оригиналите запечата в третия плик и също го пъхна в джоба си. Като провери за последен път дали е затворил добре тайния вход, той отключи вратата на кабинета и излезе. След няколко минути си тръгна с Гавалан, Кейси и Рико и макар че имаше достатъчно възможности да даде плика на Рико, реши да изчака, докато предаде оригиналите.

„Сега ли да дам оригиналите на Съндърс, или на обяд?“

Полицейската кола спря. От нея слезе главен инспектор Доналд К. К. Смит. Съндърс и Крос не бяха с него.