Читать «Търговска къща» онлайн - страница 763

— Добро утро — поздрави учтиво Смит, като докосна козирката си с офицерското си бастунче, а другата му ръка все още беше превързана. — Извинете, мистър Дънрос, вие ли сте наели хеликоптера?

— Да, господин главен инспектор — отговори Дънрос. — Какво има?

— Там долу имаме малък инцидент и видях, че идвате насам. Дали не бихме могли да наемем Макайвър с машината за един час — или ако вие сега си тръгвате, да я вземем след това?

— Разбира се. Излитам след секунда. Ралито се отлага.

Смит погледна към планинския път и към небето и изсумтя.

— Разумно решение, според мен. Някой със сигурност щеше да си изпати. Мога ли да поговоря с Макайвър?

— Разбира се. Надявам се, че не е нещо сериозно?

— Не, не, съвсем не. Но е любопитно. Дъждът е отмил два трупа в същия район, където беше намерено тялото на Джон Чен.

Приближиха се и останалите.

— Бившите вълци ли? — попита поразен Джордж Т’Чънг. — Пак ли жертви на отвличания?

— Така предполагаме. И двамата са млади. На единия главата му е смазана, а на другия половината е отсечена като че ли с бел. И двамата са китайци.

— Мили Боже! — младият Джордж Т’Чънг пребледня. Смит кимна печално.

— Не сте ли чували за нечии отвлечени богаташки синчета?

Всички поклатиха отрицателно глави.

— Нищо чудно — отговори Смит. — Глупаво е от страна на семействата на отвлечените да се разправят сами с похитителите, без да ни уведомят. За нещастие телата са били открити от местни хора и до довечера новината ще бъде в заглавията на всички вестници оттук до Пекин.

— Искате да ги пренесете в хеликоптера ли?

— О, не, тай-пан. Бързаме да докараме специалисти от Отдела за убийства, преди пак да е заваляло. Трябва да идентифицираме тия нещастници. Можете ли веднага да тръгнете?

— Да, разбира се.

— Благодаря. Извинете за безпокойството. Съжалявам за Ноубъл Стар, но и другата седмица ще заложа на нея — Смит кимна учтиво и се отдалечи.

Джордж Т’Чънг бе видимо разстроен.

— Ние всички сме потенциални жертви на тия копелета, Бившите вълци. Ти, аз, моят старец, всички! За Бога, как бихме могли да се защитим?

Никой не отговори. Дънрос изведнъж се засмя:

— Няма място за притеснения, Джордж, ние сме недосегаеми, всички ние.

70

10:01 часа

В полутъмната спалня се разнесе телефонен звън. Бартлет се изтръгна от съня.

— Ало?

— Добро утро, мистър Бартлет, Клаудия Чен е. Тай-панът пита дали днес ще имате нужда от колата?

— Не, не, благодаря — Бартлет погледна часовника си. — Божичко — промърмори той на глас, учуден, че бе спал толкова дълго. — Благодаря, Клаудия.

— Пътуването до Тайпей се отлага за петък, връщане в понеделник на обяд. Това удобно ли ви е?

— Да, разбира се.

— Благодаря.

Бартлет затвори телефона и се отпусна. Протегна се на воля, доволен, че не бърза за никъде и може да се наслади на рядкото удоволствие да помързелува.

Тази сутрин в 4 ч. бе закачил на вратата си табелка „Не ме безпокойте“, изключи телефоните до 10 ч. и легна да спи. Снощи Орланда го заведе в Абърдийн, където бе наела лодка за удоволствие. С нея се понесоха по каналите в стоплената от мангала кабина, на която дъждът отвън придаваше още по-голям уют, и опитваха от горещата и пикантна храна.