Читать «Търговска къща» онлайн - страница 761

— Тази сутрин съм станал призори. От пожарната ме помолиха да им помогна на трети хълм, оттатък Абърдийн. Преди няколко дни там се свлякла почвата и едва не погребала едно дете. Снощи в същия район имало ново свличане. Много опасно. Около 200 фута на дължина и 50 на ширина. Двеста-триста коптора били разрушени, но има само 10 загинали — дяволски късмет!

Макайвър направи няколко кръга, записа си нещо в бележника, после бързо набра скорост и височина и потегли по курса си. След като го стабилизира и изравни, той каза:

— Твои е.

Дънрос пое управлението.

Вдясно от тях се появи Ша Тин. Когато го приближиха, Макайвър свали картонените кръгове от инструментите.

— Добре — каза той, като провери данните. — Погледни!

— Някакви интересни поръчки в последно време?

— Все същите. Ако утре сутринта времето позволява, ще летя с чартърен полет до Макао.

— С Ландо Мата?

— Не, с някакъв американец на име Банастазио. Внимавай за оборотите! О, ето че пристигнахме.

Рибарското селище при Ша Тин беше разположено до шосето, което водеше обратно към хълмовете, а там щеше да се проведе планинското рали. Трасето представляваше груб черен път, прокаран с булдозер през планината. В подножието на хълма имаше няколко коли, някои от тях с ремаркета, но почти никакви зрители. Обикновено идваха с хиляди, повечето европейци. Това беше единственото рали в колонията. Британското законодателство забраняваше използването на обществените пътища за състезания и затова „Спортс кар енд рали клъб ъф Хонконг“ организираше съвместно с португалския градски съвет ежегодно Гран При рали за аматьори в Макао. Миналата година 60-те обиколки на ралито бяха изминати най-бързо от Гуидо Родригес от хонконгската полиция — за 3 ч. 26 мин., със средна скорост 72 км/ч. Дънрос с „Лотос“ и Брайън Куок с взет под наем „Е-Тайп Джаг“ се бориха равностойно за второто място, когато Дънрос спука гума на влизане в завоя Фишърмън и едва не се уби на същото място, където през 1950-а, една година, преди да стане тай-пан, бе избухнал моторът му.

Йан се съсредоточи върху приземяването, тъй като знаеше, че ги наблюдават. Хеликоптерът бе готов, с подходящите за спускане обороти, вятърът духаше напред и надясно и при приближаването към земята малко завихряше. Тай-панът управляваше машината безупречно. На подходящото място се коригира и спря във въздуха, владеейки напълно хеликоптера, после едновременно отпусна много внимателно дросела и повдигна левия лост да промени стъпката на перките и омекоти приземяването. Плазовете докоснаха земята. Дънрос отне дросела и плавно отпусна лоста до крайно положение. Досега не се бе приземявал толкова успешно.

Макайвър не каза нищо.

— Тай-пан, защо не оставиш на мене да довърша — предложи той. — Тия хора ми изглеждат доста притеснени.

— Благодаря.

Йан приведе глава и се отправи към групичката от облечени в дъждобрани мъже.

— Добро утро.

— Отвратително е, тай-пан — каза Джордж Т’Чънг, най-големият син на Шити Т’Чънг. — Опитах се да мина с колата и още на първия завой закъсах — той посочи към пътя. Колата му бе затънала в калта и едната й броня бе изкривена. — Трябва да повикам трактор.