Читать «Търговска къща» онлайн - страница 750

— Ти второто ли беше избрал, П. Б.? — попита Гавалан.

— Разбира се, скъпи приятелю. За първи път отидох там през 1915 г. Бях 27-годишен, в отпуск от Трети бенгалски улански полк — той въздъхна, имитирайки чезнещ от любов младеж. — Тя беше грузинска принцеса.

Останалите се засмяха с него.

— Какво всъщност си правил в Кашмир? — попита Дънрос.

— Бях прехвърлен за две години от Индийския генерален щаб! Целият този район, Хиндукуш, Афганистан и това, което сега се нарича Пакистан, по границите с Русия и Китай, винаги е бил и ще си остане опасен. После ме изпратиха в Москва — към края на 17-а година — лицето му леко се изопна. — Бях там по време на пуча, когато законното правителство на Керенски бе свалено от Ленин, Троцки и болшевиките им…

Асансьорът спря. Те слязоха. Вратата на апартамента беше отворена и слугата му Шу ги очакваше.

— Влизайте и се чувствайте като у дома си — весело ги покани П. Б. — Дамската тоалетна е вляво, мъжката — вдясно, шампанското е в салона… След малко ще ви разведа наоколо. О, Йан, ти искаше да телефонираш.

— Да.

— Ела с мен, можеш да ползваш кабинета ми.

Той го поведе надолу по коридора, по чиито стени висяха изящни картини от маслени бои и колекция редки икони.

Апартаментът беше просторен, 4 спални, 3 хола, трапезария за двайсет души. Кабинетът му се намираше в другия край. Три от стените в него бяха покрити с книги. Антични кожени мебели, аромат на хубави пури, камина. Коняк, уиски и водка в гарафи от шлифован кристал. И портвайн. Веднага щом вратата зад тях се затвори, тревогата му нарасна.

— Колко време ще се бавиш? — попита П. Б.

— Не много.

— Не се притеснявай. Аз ще ги забавлявам, ако се забавиш. Ще те извиня пред тях. Има ли още нещо, което мога да направя?

— Уповавам се на Тип Ток — Дънрос по-рано му бе казал за възможната размяна с Брайън Куок, но не и за досиетата на А. М. Г. и проблемите си със Съндърс.

— Утре ще се обадя на няколко познати в Пекин и в Шанхай. Те може и да решат, че си струва да ни се помогне.

Дънрос се познаваше отдавна с П. Б. Уайт, макар че като всички останали знаеше много малко за миналото и семейството му, дали е бил женен, имал ли е деца, откъде е богатството му и какви са истинските му отношения с „Виктория“.

— Аз съм нещо като юридически съветник, въпреки че отдавна съм се оттеглил — казваше неопределено той, без да обяснява повече. Дънрос знаеше, че е изключително чаровен и има много дискретни приятелки.

— Кейси е страхотна жена, П. Б. — каза той усмихнат. — Струва ми се, че си хлътнал.

— И на мен така ми се струва. Да. Ех, да бях с 30 години по-млад! Ами Рико! — П. Б. повдигна вежди. — Възхитителна! Сигурен ли си, че е вдовица?

— Напълно.

— Бих искал три такива, моля!

П. Б. се засмя, приближи се до библиотеката и натисна едно копче. Част от секцията се отдели от стената. Зад нея се виждаше стълба, която водеше нагоре. Дънрос я бе използвал и преди за поверителни разговори с главния управител. Той бе единственият външен човек, който знаеше за съществуването й — това бе една от многото тайни, които можеше да предаде само на своя приемник.