Читать «Търговска къща» онлайн - страница 748

Дънрос седна обратно на високия си стол и остави мислите си да блуждаят.

В 9 ч. набра телефона на Тип Ток и поведе незначителен разговор, докато не настъпи решителният момент.

— Чух, че въпросният полицейски служител щял да бъде уволнен заради допуснатата грешка и че прегрешилата страна може във вторник на обяд да бъде на Ло Ву.

Настъпи дълбока тишина. Гласът бе по-студен от всякога.

— Не мисля, че това е много скоро.

— Аз също. Може би ще успея да ги убедя да го изтеглят за понеделник. Вашият приятел би могъл да прояви малко търпение. Аз бих смел това за голяма услуга.

Той нарочно употреби тази дума и я остави да увисне във въздуха.

— Ще предам съобщението ви. Благодаря, тай-пан. Моля, обадете ми се утре вечер в 7 ч. Лека нощ.

— Лека нощ.

Филип Чен наруши мълчанието.

— Това е много силна дума, тай-пан.

— Знам. Но нямах друг избор — отговори Дънрос с твърд глас. — Сигурно някой ден ще ми поискат обратна услуга в замяна — отметна косата от очите си и добави. — Може би нещо във връзка с Джоузеф Йу, кой знае? Но трябваше да го кажа.

— Да. Ти си много мъдър. Много мъдър за годините си, много по-мъдър от Аластър и баща си, но не и от Хег — Филип Чен леко потрепери. — Много умно от твоя страна да смениш времето, а също и да не споменаваш за парите, парите на банката, много умно. Тип Ток е достатъчно хитър и знае, че те ни трябват до утре — най-късно до вечерта, предполагам.

— Ще ги намерим някак си. Така ще решим проблема с „Виктория“. Пол трябва скоро да свика събрание на Управителния съвет — добави мрачно Дънрос. — Влезе ли Ричард в съвета, той ни дължи много услуги. Новият съвет ще гласува повишаване на оборотния ни капитал и тогава няма да имаме нужда от Бартлет, „Фърст сентръл“ или проклетия синдикат на Мата.

Филип Чен се поколеба, но все пак изплю камъчето:

— Не ми се ще да ти съобщавам и друга неприятна вест за тази вечер, но дочух, че споразумението между Ричард Куанг и Хавъргил включвало и подписана оставка на Ричард от съвета на „Виктория“ без дата и обещание от негова страна, че ще гласува така, както поиска Хавъргил.

Дънрос въздъхна. Всичко си отиваше по местата. Ако Ричард Куанг гласува с неприятелите му, това ще неутрализира собственото му надмощие.

— Сега остава да загубим още един привърженик и Пол с неговата опозиция ще ни притисне до смърт — той погледна към Филип Чен. — Ще трябва да подкупиш Ричард.

— Ще… ще се опитам, но той вече е бил подкупен веднъж. А какво ще кажеш за П. Б. Уайт! Мислиш ли, че той би могъл да ни помогне?

— Не и срещу Хавъргил или банката. С Тип Ток на наша страна — да — отговори унило Дънрос. — Той е следващият — и последен в списъка.

67

22:55 часа

От двете таксита, които спряха в страничната уличка пред частния вход на „Виктория бенк“, слязоха шест човека. Кейси, Рико Гресенхоф, Гавалан, Питър Марлоу, Дънрос и П. Б. Уайт, слаб, весел 75-годишен англичанин. Дъждът бе спрял, но слабо осветената улица беше покрита с локви.

— Наистина ли няма да дойдеш с нас да пийнем по чашка преди лягане, Питър? — попита П. Б. Уайт.